Всички се обичат, но без щастлив край в новата постановка на Теди Москов

„Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ изпълни залата на „Борис Христов“

Постановката ще се играе отново под тепетата на 18-ти май

Знаете ли къде всичко е възможно? Къде пространството се разширява колкото земното кълбо или свива до размерите на миша дупка? Къде душите достигат гигантски величини или се събират в една шепа. Къде вървят мафиоти с три крака, жена се влюбва и разлюбва трима мъже едновременно, а за един фен киното е по-важно от семейството? В театъра, разбира се! Всичко това е възможно в театъра на Теди Москов, който съчетава хаоса с границите на невероятното до такова съвършенство, че се чудиш дали неговият свят е истински, а нашият измислен. Със сигурност, е по-скучен, по-подреден, чак досаден, на моменти. Но не и за Теди, който не познава правила. Последната му постановка „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ не прави изключение. Пренася ни в една друга реалност на любов, предателство, престъпления, в която само подпирането върху добре познати места и исторически факти ни подсказва, че има каквато и да е връзка с нашата. Иначе всичко е изменено. Представено гротесково, когато трябва, нежно, когато е необходимо и призрачно, когато е потребно.

Пиесата е базирана на италианския филм „Обичахме се толкова много“, но текстът на Москов и Симон Шварц коренно се различава от оригинала. Изправя ни пред проблематики, които малко хора биха засегнали, като подкупността на католическата църква, мачкането на бедните от богатите, изоставянето на моралните принципи в името на парите, изневярата, дори когато не осъзнаваме, че изневеряваме и вечния въпрос „умеем ли да обичаме истински“. Често се оказва, че отговорът е отрицателен. Друг път, пък, любовта се превръща в мания, която те върти в непрестанен кръговрат от алогични противоречия, мъртви надежди и необмислени копнежи.

Избраните актьори пасват като ръкавица на ролите си. Не само ги изопачават, но и, като че ли, изпитват удоволствие от тази преувеличена до неприязън метаморфоза. Малин Кръстев, Филип Аврамов, Владимир Зомбори, Каталин Старейшинска, Ирини Жамбонас, Иван Петрушинов, Таня Пашанкова, Мак Маринов и Георги Кацарски ясно разбират тежката задача, с която са натоварени и я поднасят по толкова смешен начин, че сами не забелязваме как важните подтеми се прокрадват в съзнанието ни. Усещаме, че напират, че ни бодат с играла на премислянето, но неусетно, ненатрапчиво. Интересен елемент в спектакъла е, че музиката се свири на живо от автора ѝ Антони Дончев.

На премиерата в Пловдив, в Дом на културата „Борис Христов“, присъстваше и Теди Москов, който излезе да се поклони, заедно с артистите, а преди началото ни сподели, че въпреки комичното начало на пиесата, тя има сериозен финал, дори поетичен. И наистина, ако оставим смеха настрана, ставаме свидетели на това как едно приятелство бива разчупено на хиляди парчета. Как един медик се превръща в пациент, един адвокат в обслужващ наркобос, а един кино деец в разпоредител. Проследяваме упадъка на обществото и личностите в продължение на 30 години и някъде там, между редовете, откриваме собствения си огледален лик. Това е една от силите на творчеството на Москов – умението му винаги да улавя настроението и идентичността на народа. Още от времето на „Улицата“, та чак до сега. С насмешка да предлага образи, с които можем да се оприличим, а ние с още по-голяма ирония да се посмеем над себе си. Или да си поплачем.

Поради големия интерес към постановката в Пловдив, тя ще се играе и на 18-ти май в Дома на културата, затова си вземете билет, преди да е станало късно.

Но предупреждавам! Като всичко, което режисьорът сътворява, и „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ бяга от класическата форма на изкуство, поради което не търпи предразсъдъци, нито липса на въображение. Затова ги оставете на прага на театъра или на гардеробиерката и си ги вземете на тръгване. А още по-добре, ако ги зарежете завинаги и позволите на магията и вярата в чудеса да се настанят на тяхно място.

Вашият коментар