Събуждам се, изпъвам си ръцете-болка. Изпъвам си краката, пак болка. Вдигам си главата, вече се сещате какво стана. Има два варианта защо състоянието ми е такова: снощи са ме били няколко „батки“, които приличат на трикрилни гардероби или просто благотворителният концерт „В капана на доброто“ е бил толкова върховен, че върховен не стига да го опише.
Цялата вечер беше като един грабващ роман. Завръзката бяха момчетата от Hypnotik Ink, кулминацията в нашия кратък разказ дойде по време на изпълнението на монтанската група Лопатарка, но тя бе толкова дълга, че продължи и с момчетата от ТДК. Те, разбира се, бяха и развръзката на историята и след снощи все още се водят дебати, кое е било по-силно: кулминацията или края. Ако сте били там, знаете защо се водят тези спорове.
Вярвам, че леко сте се объркали в моите обяснения и като примерна ученичка ще ви направя един кратък анализ.
Когато Hypnotik Ink се качиха на сцената, помещението се наелектризира. Всички бавно и постепенно се наредиха пред сцената. В началото им беше леко неловко и сконфузно като на първа среща, но Андон Райчев не ги остави така. Успя да разчупи леда с публиката с изпълнението си на “Another Brick in The Wall”. Момчетата дадоха един добър старт на вечерта.
Дойде реда и на Лопатарка, които започнаха с „Кавал свири“ (по-надолу ще видите клип към песента; вижте го и го харесайте и после го разпространете). Тяхното изпълнение бе изпълнено с чисто авторски български песни, които те карат да станеш и да разкършиш снага. Всички се насладихме на една перфектна комбинация от рок, класическа музика и фолклор. Ако все още не сте ги слушали…ами какво чакате? На следващия концерт отивайте и ви обещавам, че гласа на вокалистката Димана ще накара дори душата ви да затанцува.
Сега барабани, моля.
Дойде време и за последната група – ТДК. Преди време писах,че музиката им е болна: болни рифове, болни текстове. Някак си момчетата успяха да вдигнат нивото си и всички в заведението чисто и просто се размазахме. Раздрахме си гърлата да пеем заедно с вокалиста Никола и да танцуваме. Няма как да пропусна и болния поглед на господин Николов. Този път освен, че бръкна дълбоко в душите ни, той реши, че трябва да изкара и всички надълбоко заровени емоции, които можем да изпитваме.
Концертът вървеше в перфектно темпо. И както цялата група си беше на сцената, БАМ –гледаш басиста Весо Петров скочил в публиката и краката му висят над теб. Всичко приключи успешно, всеки беше оставил някаква част от душата си и беше получил няколко душевни оргазма.
Вечерта беше адски силна, събраха се пари за дома „Олга Скобелева“, както и много дрехи. Благодарности на трите групи и на организатортката Марина Станишева за преживяването.
За автора
