С този лозунг, стотици студенти излязоха днес на протест срещу статуквото, монополите и корупцията и се присъединиха към останалите демонстранти. В същото време в София в храм-паметник Св. Александър Невски се избираше нов патриарх на България. Името му стана ясно часове по-късно, а поради проточилата се процедура, голяма част от официалните политически лица напуснаха събитието.
Контраста на двете основни събития от деня са достойни за филмов сценарии, но и действително показват реалната обстановка в България.
Преди години църквата е била тази, която е сплотявала българите, спомогнала е за съхраняването на езика, обичаите, традициите и народността ни. Дейците за свобода са търсели убежище и спасение в църковната институция и са го намирали. Днес избирането на нов патриарх беше съпроводено с масово гражданско недоволство, насочено срещу държавните институции.
Дали символът на националното ни обединение от историческото ни минало, може да помогне на българите в диалога им с политическите представители, или отдавна хората не търсят разрешение на проблемите си чрез църковната институция?
Вярно е, че много дълъг период от време църквата е била заклеймявана от управляващата гилдия, но дали това е достатъчно да ѝ бъде отнета способността да обединява, сплотява и наставлява. Или това е отнело необходимостта на хората да търсят помощ за разрешаването на проблемите си в нея?
Сега те търсят решенията на улицата, скандирайки и пеейки революционни песни. А църковните промени, като че ли остават далечни и маловажни. Или за много от хората църковната институция не се различава особено много от това, срещу което се протестира в момента – злоупотребата с положение, монополи, корупция, лъжи, измами, погазени права…
Ще припомня за скандала с луксозните автомобили на висши църковни служители, както и за разкритията покрай отворени досиета на Държавна сигурност.
Самото напускане на много от официалните лица на обсъжданията, говори за загубен авторитет на институцията и на представителите ѝ. Или сме стигнали етапа, в който сме осъзнали, че вярата е нещо, което не се нуждае от институционализация? Тя е в сърцата и душите и хилядите хора излезли да протестират, доказаха това.
Да ни е честит новият патриарх български – Неофит. Дано той съумее да откъсне църквата от старата партийна каишка и я превърне в институция за духа, ценностите и традициите, и най-вече – за хората и тяхната вяра!
За автора
