Въпреки, че журналистиката придобива напоследък все по-негативен имидж, има доста хора, които продължават да я намират за една от най-интересните прoфесии. Все още има и такива, които поддържат реномето ѝ, чрез това, което самите те правят като журналисти. Скоро се появи една интригуваща книга по темата „Как да стана радиоводещ?” на дългогодишния радиоводещ, а отскоро и телевизионен такъв Мишо Гръблев. Книгата издава тайни от кухнята и би била полезна за всеки, който иска да работи в медии. Самият Мишо Гръблев вече има опит в тази сфера близо 20 години.
Как дойде идеята за написването на тази книга?
Преди три години бях провокиран от един ученик, който ме попита как мога да стана като теб – радиоводещ, журналист? Той сложи знак за равенство между двете, но това е една по-дълга тема дали се припокирват. Отговорът е тази книга „Как да стана радиоводещ?”. Целта ми беше да опиша пътя към това човек да започне работа в радио, за да кажа на младите хора и на тези, които се интересуват, че не е трудно. Всеки може да стане радиоводещ, иска се да имаш малко талант и най-вече смелост.
А какво всъщност трябва да умее един радиоводещ?
Радиоводещият е човек , който може да води всичко: сутрешен блок, развлекателно обедно предаване, нощен блок, музикални предавания, така модерното one man show (бел. ред. моноспектакъл в журналистиката – с намигване). За това думата радиоводещ е доста по-обобщена. Често пъти колеги , които искат да си направят майтап ме питат ти като си журналист, къде са ти журналистическите материали? Всъщност работата на радиоводещия е малко на ръба на журналистиката. Тя включва в себе си и музикално редакторство и доста други качества, а журналистиката е една част от работата на радиоводещите.
Включва доста качества, които трябва да притежава човек. Кои обаче са основните?
Енциклопедични личности едва ли съществуват. Най-важното е човек , когато иска да работи в медия или конкретно в радио да бъде готов за това личното му свободно време, че няма да съвпадне с времето на неговите приятели или роднини. Обикновено, когато хората са в почивен ден радиоводещия работи, в празничен ден също и нощно време. Едно от основните неща е да приемеш тези черти на професията, не бих казал, че са негативи, но не всеки може да работи във всяка част на денонощието. Това е едното. Другото нещо е човек да бъде много търпелив. Когато работиш в радио , ти се срещаш с много хора, колеги, и трябва да си готов да намериш общ разговор, да можеш да говориш със всеки.
Твоята книга определено може да бъде от полза за всеки, който иска да бъде журналист изобщо, а не само конкретно радиоводещ. Всъщност тази работа не е толкова лесна, колкто изглежда отстрани.
Трудно или лесно са категории, които са индивидуални. Някои неща за един човек са невъзможни, за друг елементарни. Опитвам се да отворя по-широко ветрилото на темата за работа в медии, защото дали ще правиш интервю по радио, телевизия, сайт, начинът като цяло е един и същ. Аз съм се опитал да предам моя опит от начина по който аз правя интервюта. Книгата е в посоката на един начин за преподаване, който е популярен в Западна Европа и Америка, именно преподаване чрез опит. Далеч съм от мисълта да преподавам на някой нещо, но искам да кажа какъв е моят опит. Дори бих се обърнал към всички, които имат опит в своята област да напишат книги за техния опит. Това е най-ценното нещо. Не да кажеш на един човек първо, второ, трето, кажи ти как го правиш. Тази книга до някъде е моята гледна точка за нещата. Може да не съвпада с гледната точка на много колеги.
Има ли интересни и любопитни истории в книгата, свързани с твоя опит?
Всъщност много ми е трудно да кажа каква точно е книгата. Тя не е наръчник, не съдържа само теоритични послания, може би до някъде е помагало за бъдещи журналисти, за хора, които се интересуват от работа в медии и конкртно в радио. Но в голямат си част книгата е развлекателна, тъй като съдържа 16 разказа, някои ги наричат хумористични, аз ги определям като сатирични, а някои от разказите са срамни за мен. Всичките са на моя гръб, описвам някой невероятен гаф и обикновено е трябвало да бъда уволнен, обаче не са ме уволнили, за което съм благодарен. А и винаги съм намирал как да се измъкна, може би. Имам и доста ситуации, в които сам се вкравал сам, т.нар халтури. Това е непрофесионално да ходиш насам-натам, да водиш разни партита. Имам доста негативен опит, който е описан в един разказ. Доста смешен, казват хората , които са го прочели.
Ето и един съвсем кратък откъс от историите на водещия, случили се в ефир, на живо, които няма как да не се помнят дълго:
– Здравейте, радиото ли е? – С дрезгав и напрегнат глас казва тя.
– Здравейте, радиото е! С какво да ви бъдем полезни! Виц или поздрав? – питам жизнерадостно, според концепцията на предаването аз.
– Къв виц бе момче, аз се обаждам за тавата!
Отделно от любопитните и откровено смешни истории, които журналистът си признава с удоволствие, редакторът на книгата Гочо Гочев отблязва в своята рецензия, че Мишо Гръблев дава редица полезни съвети как да започнете работа, когато нямате опит, защитавайки своето професионално кредо: щом аз го мога, значи го можете и вие!
А в личните истории, някои от които авторът определя дори като „срамни” се улавя ясно „странното съжителство на абсурда, глупостта, недоразумението и малшанса, присъствали в не едно радиошоу – или пинг-понг играта на думите, които скачат напред-назад, нагоре-надолу, пропадат от погледа – и ако ги срещнеш – играеш, забавляваш се…
Ако ли не – ръкопляскаш!”.
Как съчетаваш радио и телевизионното присъствие, помага ли едното на другото. Къде ти е по-уютно в радиото или в телевизията?
От 2 години водя сутрешния блок на БНТ 2 в четвъртък. Голямо изпитание е работата в телевизия. Могат да се съчетават и няма проблем хората , които работят в радио да работят и в телевизия и обратно. Въпросът е кое повече ти харесва. Атмосферата в двете медии е коренно различна, няма голяма прилика. Разликата е в големината на екипа. В телевизията сам човек нищо не може да направи, а в радиото един човек може да направи всикчо. В личен план радвам се, не ми се налага да правя избор между радиото и телевизията. Ако някой ден ми се наложи ще имам сериозен размисъл, но засега ги съчетавам и мисля, че това не е невъзможно.
Дебютната книга на Мишо Гръблев „Как да стана радиоводещ” може да бъде закупена в добрите книжарници или онлайн. Книгата има и собствен сайт kakdastana.org.
За автора
