Книгата „Птичият събор” е инвестиция за 800 години напред
Скоро в Пловдив бе представена една от най-различните книги, издавани през последните години у нас. Защо е така? Отговорът ще разберете от пръв поглед, когато я видите да ви чака някъде.
„Птичият събор” от издателство „Жанет 45” е книга, грубо казано „изпипана отвсякъде”. Завладява (действително не може да се подмине) още с физическото си тяло. Веднага се разбира, че се е получила възхитителна симбиоза между автора Петер Сис и издателя и преводача ѝ Манол Пейков. Самото изпълнение на корицата у нас е одобрена на 100% от Сис.
Първоизточникът на книгата е Аттар Нишапури (Фарид ад дин Аттар) от Персия. Текстът на книгата е на близо 1000 години. За живота на Аттар се знае малко. Той е имал теологическо образование, суфиски теоретик и пътувал много до места като Египет, Дамаск и Мека, Туркестан и Индия. Освен „Птичият събор” (известен още като Беседата или Птичето събрание), той е написал „Жития на светците в проза”. В нея Аттар събира посланията на суфистките светци, които нямали свои собствени текстове. Осъден е като еретик и прогонен, а имуществото му било заграбено.
Илюстраторът, автор и режисьор Петер Сис в „Птичият събор" преразказва класическата персийска епическа поема, написана през 12 век от Нишапури.
Книгата е изумителна и с това, че въпреки че е писана в началото на 12 век, остава доста актуална и днес, и то в различни аспекти. Включително и по отношение на протестите у нас, и ситуацията в страната през миналата година, счита Манол Пейков:
„Фазите, през които минаха протестите бяха сякаш огледани в тая книга, която е на 800 години като текст. Протестите, които започнаха през май и имаха своя пик лятото с десетки хиляди хора, накрая през декември, точно, когато издадох книгата бяха останали една шепа, изтощени от борбата и от това, че от другата страна няма никаква акустика. И ми се стори, че тая история е написана за сегашното време. Когато правехме представяне се шегувах, че книгата изглежда скъпа, но като се има предвид, че е написана преди 800 години и продължава да е все по–актуална, то когато я купува човек, прави инвестиция за следващите 800 години. Царят е в нас, това е истината и всички рано или късно го разбираме”.
„Птичият събор” стига до България, след като Манол Пейков я открива в каталога на една от най-интересните литературни агенции. Влюбва се в нея от пръв поглед и решава да я преведе и издаде за българските читатели.
„Открих я във Фракфурт на Панаира на книгата. Тя е в каталога на една от най-интересните литературни агенции, с които работя. Техни каталози събират около 200 различни автора. Толкова са близки до моя личен вкус и е много малко вероятно да открия автор, когото да не харесвам или да не искам да издам. Спомням си, че първия път, когато седнах да изчета каталога, много внимателно подбирах това, което наистина ме вълнува и накрая списъкът беше с вече 65 автора. Мисля, че съм най-големият издател в България на техни писатели, които не са твърде комерсиални. Те познават моите вкусове и ми се обаждат, когато има неща, които са необичайни и ще паснат на моя профил. И така открит Петер Сис. Книгата е синтез между гениална творба, която през вековете се е доказала, и гения на самия художник. Още като я видиш разбираш, че това е много скъп проект и много рисков. Точно, защото е толкова различна от всичко друго, което човек може да види на пазара. Всъщност, разказва как птиците търсят справедливия цар, защото им е дошло до гуша от постоянни битки, пререкания за вода, за земя и така решават всички да тръгнат да търсят справедливия цар. В началото много от тях си дават отвод, защото, например, славеят… не можел без розата, пък папагалът е свикнал в клетка, соколът без ръката на гоподара си нямало как… В крайна сметка птиците засенчват цялото небе и минават през 7 долини, които са много загадъчни: на Търсенето, на Любовта, на Знанието, на Безразличието, на Единението, на Изумлението и на Смъртта. Накрая много птици се изморяват, отказват се, връщат се, измъкват се през нощта умират от жажда, жега. Остават 30 птици, които са страшно изтощени. Те стигат планината, където се очаква да срещнат справедливия цар. И когато влизат в планината разбират, че всъщност справедливия цар това са те самите. Оглеждат се във водите на езерото, и разбират, че тези, които са останали до края, и са издържали всички изпитания, те са справедливия цар. И това е поантата, това е внушението на тази книга”.
Оригиналният текст съдържа 4600 стиха. Петер Сис ги събира в 7 страници текст, който разполага върху 180 страници рисунки. Според преводача на книгата Манол Пейков, тя може да се причисли към жанра на графическия роман. А Петер Сис е един от най-награждавните художници-илюстратори на нашето време.
Според някои ревюта у нас "Птичият събор" със сигурност ще се бори за наградата на най-добър издателски проект на годината.
Книга, която едновремено се чете, се съзерцава и се преживява.
За автора
