Още преди да излетиш от Хийтроу, те обхваща ентусиазъм и еуфория. Нямаш търпение пилотът да ти каже, че летиш вече над добрата стара България и да кацнеш на летището. Няма никакво друго чувство за един българин като това да стъпи на българска земя, да усети въздуха, пропит с хиляди години история и култура.
Прегръщаш родителите си, отправяш се към дома и въпреки че още не можеш съвсем да осъзнаеш къде се намираш, усещаш, че си някъде другаде, че това вече не са островът и Кралицата, но и някак се чувстваш сякаш никога не си напускал това приказно място, Пловдив – шестият най-стар град в света и една от най-големите красоти на България.
Лондон – един от най-колоритните мегаполиси, уникално място. Никой град в Англия не може да се сравнява с него, за много хора, както, ако трябва да бъде честна, и за мен, е повече от град. За такива хора като мен е цяла страна, един друг свят, който е бил толкова голяма мечта, че когато най-накрая стана реалност, отнема време да осъзнаеш, че наистина си там. За една пловдивчанка, живяла години в този град сред тепетата, мегаполисът е нещо много голямо и коренно различаващ се от това, което е Пловдив.
Когато излезнеш из Пловдив, усещаш колко е различно всичко и колко много ти самият си се променил. Първото нещо, което те шокира е ужасното състояние на улиците, след това сградите и след това колите на по 30 години.
В първия момент ти става смешно, да, точно така, смешно, но после осъзнаваш, че е тъжно. Фактът, че не знаем как точно да развием страната си и да я направим „европейска“ е драмата на българина в днешно време.
Или се държим твърде здраво за корените си, или се опитваме д ги отсечем, без да осъзнаваме че и корените, и растежа са част от нас и от пътя, който можем да изминем, ако се оставим да го направим.
Докато вървиш по улиците и за смях на околните пешеходци, се удряш в дърветата, защото си отвикнал да има по улиците и спираш на края на всеки тротоар за няколко минути, защото не си сигурен на коя страна да се огледаш, осъзнаваш, че вече не принадлежиш напълно на това място. Не се е променил градът, а ти самият и това какво искаш и очакваш от света. Звездите са по-близо до Лондон, отколкото до Пловдив.
Но когато се качиш на някое тепе, разходиш се из Стария град и отидеш на постановка на Античния театър, осъзнаваш, че за един Пловдивчанин друго място като PLOVEDIV няма. И дори с години да имате връзка от разстояние, винаги ще е първата ти любов и тази, която никога няма да забравиш и която никога няма да спреш да обичаш.
Това, което никой друг град не може да ти отнеме, е магията, която усещаш, когато се завърнеш. Никой полъх на вятъра не вее косите ти така, никое слънце не огравя лицето ти по този начин и никой друг въздух не те засища така с живот.
За автора
