Духът на пловдивската бохема се пренася за месец в Градската художествена галерия в Пловдив
До края на януари Николай Кучков среща със своите вечни приятели – най-известните художници на Пловдив и България, увековечени от него в рисунки, шаржове и портрети. В залите се възражда духът на бохемските времена от отминалото столетие, когато творци като Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Георги Бояджиев – Бойджана общуваха активно помежду си и създаваха неповторимата атмосфера на артистичния град. Кръгът на несъществуващата вече кръчма „Пловдив“ ту се разширява, ту се свива през годините, но запазва непроменен стремежа към свободна творческа изява.
Нашето поколение, разбира се, не знае какво е това пловдивска бохема, този дух и настроение, затова благодарим за тази изложба. Как решихте да съберете всички ваши приятели отново?
Всичко дойде от само себе си. Рисувал съм всички тези хора, заедно сме живели. Започна с времето идеята да става все по-конкретна. Но никоя изложба не е минала без нещо да се закучи, а тази просто се изля. Организацията беше голяма, а аз съм доста неподвижен, не обичам да пътувам, обичам да съм сам. Но всичко тръгна така, сякаш само се подреди. Изпълнен съм с някакво странно и приятно чувство, че някой помага. Не съм суверен, но нещо има. Над земята съм с един метър, летя. Много ми е драго, че я направих тази изложба и че тези приятели са пак с мен. Ние сме били цял живот заедно, тя е ретроспекция, но не сама по себе си, а на едно парче време и хора, това е една тясна част хора и време. И аз някакси го върнах това нещо. Доста време ми отне да събера картините, защото бяха в различни галерии, но в Пловдив се пазеха най-много. Много шаржове и рисунки са съхранени от съпругата на Ди Киро – Русалия Кирова. И така, всичко се събра, логистиката беше сложна, но никъде нямаше спънка за нищо. Това е чудна работа, особено в нашата страна.
Много е хубаво това настроение, което идва от текстовете, избрани за изложбата. „Младостта е вечна“.
Човек като е млад е вечен. Подбрал съм текстове, свързани с рисуването.
Какво беше общуването тогава?
Различно е сега. Сам съм някакси, почти. Разбира се, че ми липсва. Отмина това време, което беше също вечност. Аз мислих, че това никога няма да свърши. Ходихме по кръчмите, смели сме се, никога сериозни не сме били точно с тези приятели, не сме си говорили философски глупости като сме се виждали, високопарно за изкуството. И вашето време си е ваше време. Като мине виждаш, че е било добре или не, но го е имало. Отидоха си моите приятели. Всяко време е свое. Ние доста веселяшката я карахме, бяхме свободни художници. Много смешно беше казал Ди Киро в едно интервю, когато го попитали „Как върви бохемския живот?“ и той отговорил: „А, едно време като бяхме млади бяхме целодневна седмична детска градина, после почнахме понеделник, сряда и петък, после само петък“.
Десетките портрети на приятели, които Николай Кучков е рисувал през годините са пръснати из художествените галерии в цялата страна. Сега той ги събира заедно в Градската галерия. Изложбата продължава до края на януари.
За автора
