Хълмът на Данов

Недялко Славов и неговата рубрика „Хълмът на Данов“. В нея големият съвременен писател и наш съгражданин споделя с читателите на „Медия кафе“ своите най-нови текстове – есеистика, публицистика, лирико- философски фрагменти.

„ „ „

     Ларгото, любимия ми маршрут. 20 века едно и също шляене, зяпане, намигане, повдигане на циците, загащване на панталоните. Отдолу – римското кардо, отгоре –  Ларгото.

   Те и ние.

   Оригиналите и копията.

   Оня там, прегърбения, с пружиниращата походка, или пък другия, широкоплещестия, с горделивото лице, кого могат да измамят те? Ами никого. Процедили са се през някоя фуга на вековете. Или пък оная красавица, къдрокоската? Сега ще мине край Одеона, а там само по торс, без ръце,  я чака оригиналът й.  И живата ще каже  „Мамо“, и мраморната ще каже „Дъще“.

    И присъствията, с които се римувам като в стих. Кариатидът над киното,  Атласът над казиното, гипсовият Хермес над театъра– всичките прихванати, за да не полетят надолу,  с арматурна тел през кръста.

      Сградите, светлината, сенките. Хардуерът на този  ден. Всъщност Единственият ми Ден. В него, без да зная, съм пленена мушица в кехлибара на Безкрая. 

БОТЕВ

В Калофер,  в това слизащо по склона градче, нищо не издава, че някой е пил от реката на Вечността.

„ „ „

Омразата чертае неувяхващите си орхидеи върху камък. Цветята на любовта са нетрайни – угасват при допира до новото чувство.

СПОМЕН ЗА ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Спирам из словесните каменоломни и докосвам отломките му.

РАЗГОВОР

Всеки разговор е сборище от лъжи. Един лъже, защото обича това, друг – защото трябва, трети – защото се спасява…Следва разпадане на лъжата, всички се разотиват и остава истината на премълчаното.

„ „ „

Прекомерната красота е прекомерен довод – убеждава в очевидното и убива интереса.

„ „ „

Слабият роман има безброй бащи. Истинският – само един.

       * * *

          В „Сто години самота“ на Маркес– романът континент, сред най-величествените на 20 век, понесъл в себе си планините, хората, реките, джунглите, блатата и океаните на един магичен и непознат за нас свят– има един образ, който смятам за централен и особено актуален днес – този на полковник Аурелиано Буендия. Мракобесническото махало в крайната точка на либералната му амплитуда. Идеята за безкрайна човешка свобода без правила, встоманена до цев на оръдие, пушка, сабя, мачете, патрон, метална диктатура. Целият роман е едно бавно, величествено и спасително изплуване върху повърхността на събитията на кървавите контури от сомата на Христос (така както те са избили през Торинската му плащеница), като единственото избавление и помирение на света.

„Публикуваните в рубриката текстове ще бъдат включени в сборника с есеистика „ Хълмът на Данов“, който ще бъде издаден през 2023 година с любезното съдействие на Георги Петков и Димитър Стамов.“

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

Хълмът на Данов

Хълмът на Данов

За автора

Вашият коментар