Борислав Лалев: Искам киното да има своя уютен дом в Пловдив

От месец ноември стойностното кино официално си има дом в Пловдив – "Лъки", познато на мнозина, най-вече с филмовите фестивали. Два салона, кино-бар, една различна атмосфера се гради ден след ден с усилията и желанието на хората, които са се заели с тази кауза. Мястото се възражда постепенно, благодарение на Борислав Лалев и Янаки Дерменджиев.

Домът на киното ще продължава да приютява най-добрите филмови фестивали у нас като София Филм Фест и Киномания, а също и Златен Ритон. Очакват ни и различни инициативи от организторите в Пловдив, които вярват, че стъпка по стъпка, ще създадат една интригуваща филмова среда тук.

София Филм Фест и Киномания идват в града още през 2006-та година. Фестивалите за некомерсиално кино намират своите почитатели доста бързо и категорично. Няма как.  Вкусът на това кино е друг. И остава. Ако имаш сетива за него, няма как да не го обичаш. Не само защото е некомерсиално, независимо или наричано още алтернатива на познатите до омръзване похвати, сцени и истории. Просто някои неща си струва да бъдат видени и дори съпреживени по един по-фин начин. А за любителите на стойностното кино няма нужда да се говори за това защо има смисъл, нужно е само да се гледа, да се види, да се усети защо.

Двата най-големи киномаратона – София Филм Фест и Киномания стъпват в Пловдив по инициатива на Борислав Лалев преди 8-9 години. „Приносителят” на некомерсиалното киното в града носи подобна идея още много години преди това. В следващите редове Лалев разказва как започва всичко.

Как възникна идеята ти за създаването на различен вид филмова атмосфера в Пловдив?

През 1997-ма година работех в радио Експрес и бях човекът на радиото в Пловдив. Занимавах се с мениджмънт на рекламните процеси. Веднъж ме потърсиха две жени, които искаха да правят реклама за ново частно кино в града. Видях се с тях и се запалих по идеята. Знаех, че в София има такива кина – частни с хубав звук, отопление и всичко останало. Жените бяха Диана и Елена, а мястото  същото това, където стоим в момента – Лъки синема. Аз им предложих цялостна рекламна концепция.

Много се зарадвах, че в Пловдив ще има такова кино и усетих, че ще ми достави удоволствие да помогна за такава кауза. По-късно откриха друго кино – Синемакс, където също помагах за рекламната кампания. Тогава за първи път ми се появи идеята да направим кино. Братът на мой приятел беше собственик на една от разпространителските компании – „Съни филмс”. Той ни каза, че започват да се отварят кина в страната. Тогава в Пловдив вече имаше две такива  – Лъки и Синемакс. В този момент идеята ми не се реализира. Но така се зароди. Отдавна явно съм я имал в себе си.

Как кинофестивалите намериха своето място тук?

2006-та беше първото събитие – София Филм Фест. Но преди това още – през 2004-та, се свърза с мен моят приятел Юлиян, с когото от години имахме идеи за кино. Тогава Чавдар Стефанов, който правеше Филмовите нощи на Античния театър предложи да ги правим заедно. Те минаваха при голям успех, защото се показваха касови заглавия, месеци преди премиерите им в другите кина, филмите Гладиатор, Армагедон и други. Театъра се препълваще от зрители. Това беше чудесна инициатива, но събитието не се доразви, пазарът се промени, не можеше да се събира толкова публика, фестивалът не носеше приходи и костваше повече усилия, отколкото печалба.

2004-та Чавдар Стефанов реши вместо да изхвърли тази инициатива в кошчето да я предотави на нас да я доразвием. Тогава направихме Филмови нощи на Античния театър, но беше трудоемко, имахме грешни ходове, като за хора, които за първи път се занимават с това. Разходите бяха много големи, не знам дали нещо спечелихме, по-скоро нищо. Но остана удовлетворението, че ние за първи път направихме Филмови нощи на Античния театър.  

След това Веско Савов, който беше навътре в кинобизнеса предложи да ни свърже с Кита – човекът фестивал в България (Стефан Китанов – Кита – директор на София Филм Фест). Поканих го да се включи в нашата инициатива, той прояви донякъде интерес, но каза, че няма възможност и то особено през летния период. Но Кита предложи да правим София филм фест (СФФ) в Пловдив. Фестивалът тогава имаше издания само в София и Бургас. Запалих се по това и приех идеята, но моят приятел Юлиян реши, че няма възможност и ще помага отдалече.

Така за първите фестивали започна да ми помага Лили Бързева. СФФ беше първият и много емоционален фестивал през 2006-та. Всеки ден канихме гости, въпреки че не бяха свързани с всички филми, но искахме да има популярни лица, с които да се среща публиката. Резултатът беше страшно добър. Това беше най-посещаваното събитие, средно на прожекция и бяхме повече от впечатлени. След фестивала Кита предложи да правим и Киномания – кинопанорамата през ноември. Всъщност преди това, през 2005-ата пропуснахме Филмовите нощи в Пловдив – не можахме да осигурим финанси и това е единственият пропуск до сега. Но през 2006-та се амбицирах.

Една реплика съм запомнил, която много ме амбицира. Тя е на покойния Иво Дионисиев. След първото издание на София Филм Фест той ми каза: „Това нали няма да е поредното събитие, което правиш за единствен път”. Аз реших, че няма да бъде така. И оттогава всяка година правя три големи събития – СФФ, Киномания, Филмови нощи.

Кое те амбицира да направиш Дом на киното в Пловдив? 

Вече 9-та година се занимавам с фестивали и кино, докато не се наложи да имам собствнео място, в което да правя нещата. Дигитализацията на кината, която се случи през последните няколко години, много набързо наложи да имам собствено място за кино. До преди 2 години имаше филми на ленти, вече на ленти филми няма, всички са на хард дискове, които се излъчват от много скъпа техника. Наложи се, заради дигитализацията, да предприема това и си мисля, че е крайно време в Пловдив да има едно кино, в което се показват по-различни заглавия, освен касовите, и то с високо качество на картина и звук. Тъй като, знаете, в Пловдив не са малко кината, сравнено с други градове извън София.

Голяма част от филмите, които  публиката, която идва на тези фестивали, иска да види, въобще не се появяват в такива кина или се появяват за много кратко време. И е напълно разбираемо, защото те са изключително комерсиални кина, в което няма и нищо лошо. Но това беше идеята. Лъки – Дом на киното да бъде домакин, да бъде  мястото, на което се провеждат фестивали, където се гледат некомерсиални филми и да има различни събития, които мисля с моя партньор да реализираме.

Сега през януари предстои Менар Филм Фест, започва и традиционния детски фестивал, който продължава осем уикенда, всяка събота и неделя. Замисляме и много инициативи, които все още не искам да споменавам. Те ще станат ясни с времето.

Какво искаш да има в един дом на киното най-вече, освен всички тези  хора, които обичат такова кино?

Искам киното тук да се чувства у дома си. Да си бъде това мястото, на което се случват по-различни инициативи, да има по-особена атмосфера, да не е само кино показ, а да е по-романтична атмосфера, ако щеш. Ще отворим скоро кафенето, което ще е тематично. Там ще показваме къометражно кино, разни интересни прожекции с вход свободен.

Преди време правихме Future Shorts в различни заведения, но за съжаление няма вече кой да ги представлява в България, заради по-трудните условия за това. Тогава тези късометражни филми се приемаха с голям интерес. Нещо подобно мислим да се случва и в нашето кино-кафе или кино бар. Разбира се, това няма да бъде много често, защото трябва да намерим какво да показваме, не са малко нещата, но искаме да ги селектираме. Трябват му на това местенце още усилия, за да заживее собствен живот. Поставили сме фундамента, но трябва да наградим детайлите, които го правят специфично, приятно, уютно място за всеки един киноман.

А кои са твоите любими филми, режисьори? 

Хм… Не са малко. „Боен клуб”, „Сибирският бръснар”, „Полет над кукувиче гнездо”, „Отблизо”, „Ню Йорк, обичам те!”, „Мостовете на Медисън”, „Винаги в същия ден”, „Стената”, „Черен лебед”. А любими режисьори, най-вече Дейвид Финчър, Фатих Акин, Сузане Биер.

Носиш ли удовлетворение в себе си, че чрез теб са дошли големите филмови фестивали в Пловдив?

Определено. Това ми е един от приятните моменти, като се замисля. Те щяха да дойдат, но може би по-късно. За СФФ съм сигурен, но за Киномания не съм, защото там беше голямо усилие и усърдие от моя страна, както и Филмовите нощи. Там форматът много се смени  – първо бяха комерсиални заглавия, прожектирани преди премиерните дати. Впоследствие, когато аз започнах да се занимавам, показах доста филми, които мисля да показвам и в Лъки. Една част от тези филми са новите български филми. Те минават набързо по кината, после трябват още  9 месеца-година, за да ги пуснат по телевизията. А Филмовите нощи успяха благодарение на спонсорите и моята упоритост. Освен това Лятното кино  е страхотно място. Една от идеите за Дома на киното е българските заглавия да си получат екран и достатъчно прожекции, за да могат хората да ги гледат. В момента има един постоянен интерес към филма Съдилището. Нормално е да покажем българското кино на зрителите, добро или лошо, то е такова, каквото е.

За програма, билети и резервации за Лъки – Дом на киното може да използвате сайта boxoffice.bg или фейсбук страницата на Лъки – Дом на киното.

Вашият коментар