Филмът за Пловдив, който провокира чужденците да посетят града (ВИДЕО)

"It made me wanna go there", споделят чужденците, когато видят филма за Пловдив на Стефан Апостолов

В случай, че не сте били от най-редовните посетители на социалните мрежи в последно време, нека ви подскажа набързо какво сте пропуснали – не е някоя феноменална плажна снимка, минала през безброй филтри или пък оригинален дълбокомислен статус.

Това, което предизвика най-голям интерес, е клипчето, което пловдивчани (и не само) разпространяват със скоростта на светлината.

Късометражен филм за Пловдив, който само в рамките на няколко минути ни кара да въздишаме, да се усмихваме и с умиление и наслада да се любуваме на познати и нови кътчета от Пловдив.

Филм, който много силно доказва твърдението:  „less is more”. Пловдив в 4 минути – може би на пръв поглед непосилна задача. До побереш хилядолетната история на шестия по старост все още съществуващ град в света.

Срещам се с човека, който стои зад проекта и успява да ни изненада толкова приятно – нас, гражданите на Пловдив, които така сме свикнали с града.

Стефан Апостолов е бивш възпитаник на Езикова гимназия Пловдив, с настоящ  адрес Лос Анджелис. Основното му занимание е актьор, а в свободното си време – модел, режисьор, писател. Човек с много интереси и изпълнен с енергия да твори. Въпреки тропическата буря, която се вихри в Пловдив последните дни, успяваме да се разходим по така познатите павирани улици и да ми разкаже малко повече за филма.

Как се роди идеята за филма?

Беше спонтанно и нещата се получиха естествено. Моментите от живота ми сами си намериха място и се подредиха. От една страна исках да покажа на приятелите ми в Америка откъде идвам. За жалост голяма част от тях нямаха представа къде е България, а аз толкова им разказвах за красивата ни природа. Исках най-накрая да им покажа Пловдив по начина, по който го виждам аз – необикновен, събрал в себе си следи от цялата история на човечеството, кипящ от живот.

Няма да крия, че носталгията беше чувството, от което се ръководех в началото. Аз не бягам от емоциите, напротив – използвам ги. Всяко едно велико произведение на изкуството се ражда, когато си напълно откровен. Затова реших да използвам носталгията и да я превърна в катализатор.

Каква беше реакцията на приятелите ти, когато видяха филма?

Ще ги цитирам точно. Всички казаха: „It made me wanna go there.” Накара ме да поискам да го посетя. Няма как да не се чувствам горд от това. Макар заслугата за това да не е изцяло моя – красотата на Пловдив е очевидна за всички.

Как си снимал тези неповторими кадри? Признавам си, че като го гледах за пръв път, ми се зави свят от смайващите гледки.

Методът, използван при снимките, се нарича „drone technology”. Тя е водеща в света. Кадрите са правени с помощта на малко самолетче с дистанционно управление, което се използва специално за улавяне на такива снимки. Уникалното при тях е, че осигуряват кадри от гледна точка на пилота и обхващат огромен спектър.  Имаше толкова красиви кадри, че се поувлякох и накрая трябваше да избирам от материал 2 часа, който да света до 4 минути. Беше истинско предизвикателство.

Крайният резултат оправда ли очакванията ти?

Разбира се, даже ги надхвърли. Това е първият ми опит в късометражните филми и отзивите на хората ме мотивираха да продължавам да работя в тази насока и да се усъвършенствам.  Пловдив ми даде широко поле за изява. Той е истинска загадка, дори за хора, които цял живот са прекарали в него. Проведох кастинг за гласа и трябваше да избирам от над 300 човека.

Музиката е дело на Емил Ламбрев. Цялото озвучение е съставено от 6 музикални композиции, които приливат една в друга. 2 от тях вече бяха готови, а останалите Емил ги направи специално за филма.

Докато слушах отделни откъси на пианото, си представях кадрите. В един момент цялата концепция се избистри и знаех какво искам да направя. Монтажът и самата направа ми отнеха 3 месеца, но всички усилия си струваха.

Как се справи с такава голяма промяна – от Пловдив до Холивуд?

Въпрос на гледна точка и на мечти. Америка винаги е била моята. Щастлив съм, че имам възможността да предизвиквам себе си, да развивам потенциала си и да се боря. Конкуренцията тук е свирепа и в такива моменти си напомням това. А Пловдив винаги ще си остане моят дом.

Опиши ми Холивуд с 3 думи.

Ще ти го опиша с една. Това е центърът. Мястото, където имаш най-големи шансове за успех, особено за човек като мен.  Това е мястото, където най-бързо ще полетиш, но и откъдето най-бързо ще паднеш. Не трябва да позволяваш на светлините да те заслепяват и подлъгват. Конкуренцията е жестока. Всеки ден трябва да се стараеш да бъдеш една идея по-добър от вчера.

В какво според теб се крие тайната на успеха ?

В търпението, постоянството, упорството и отдадеността. Трябва да обичаш онова, което правиш. Това е най-печелившата комбинация. Колкото и клиширано да звучи, за да успееш, трябва да дадеш нещо от себе си. Да се раздадеш истински.

Като възпитаник на ЕГ Пловдив, нямаше как да не ми направи впечатление посланието на филма. 

То е изключително лично. Филмът е посветен на Илиана Стойчева, преподавател по история, която в началото на тази година почина. Новината за случилото се ме хвана неподготвен. Видях я последния път като се прибрах в България, само няколко месеца по-рано. Нелепата случка направи още по-трудно да повярвам. Но без значение дали вярваме или не, то няма да се промени. Илиана Стойчева беше невероятен преподавател, който остави своята следа.

Винаги ще съм благодарен на целия преподавателски колектив в ЕГ „Пловдив“. Подготовката, която получих там и до ден-днешен ми помага да успявам в живота. Дисциплината и гладът за знания, които те възпитаха у мен, са едни от най-ценните качества, които човек може да придобие.

Не мога да не спомена последния кадър от филма. Защо реши да завърши точно по този начин?

Не съм търсел провокация. Исках единствено да покажа Пловдив – такъв, какъвто е, без ненужно да натрапвам красивите му места и да изпускам другата му страна. Трябва да си отворим очите и да предприемем мерки усмивките на децата като тези от последния кадър да не са само случайност. Очаквах по-бурна реакция заради края на филма, но тя така и не настъпи. Мисля, че повечето хора са разбрали идеята. Това е дълга тема. Всеки може да го тълкува по свой собствен начин.

Красотата на Пловдив се прославя по света, благодарение на документалния филм. Красота, очевидна за всички, само не и за хората, които живеят в него. Приказка, стара като света – свикваме с хубавото, приемаме го за даденост. Благодарим ти, Стефан Апостолов, че ни накара да се влюбим в Пловдив отново.

За повече информация по проектите на Стефан Апостолов може да посетите неговата продуценка компания тук.

Вашият коментар