В серия от публикации Форум Ключ представя блиц-интервюта с КЛЮЧарите в юбилейното 10-то издание на Форум КЛЮЧ #НАПУК. Днес, пред вас застава Христо Димитров (Ансамбъл БЪЛГАРЕ). Той разказва за уроците и предизвикателствата, пред които се изправя и какво го вдъхновява да продължава.
Десетото издание на форум Ключ ще се състо на 9-и април на сцената на Независим (бивш Модерен), София. Организаторите отново ще се опитат да вдъхновят и провокират младите хора да търсят нови идеи, начини за промяна на средата около тях, както и да ги мотивират да се включат в различни обществено полезни каузи. Прочетете повече ТУК
Ето и блиц-интервюто с Христо Димитров
Аз държа ключа за…
Държа ключа за моята съдба!
Какво се опитваш да промениш около себе си?
Това, което най-много се опитвам да променя, е имиджът на България в света.
А какво се надяваш да остане непроменено завинаги?
Непроменено завинаги? Всички неща се променят. Единственото нещо, което може би не се променя, това е Бог. Всичко останало се променя. Непроменена да остане Божията любов.
Кой е най-значимият урок, който си получил?
Много уроци! Най-значимият урок е, че можеш да постигнеш всичко, въоръжен само с вяра и упоритост. Не са ти необходими други неща. Само тия двете неща, нищо друго! Вяра, упоритост и постигаш всичко!
Най-голямото предизвикателство в работата ти?
Всеки път, всеки ден, по всяко едно време да можеш да направиш продукт, услуга или това, с което се занимаваш, с едно и също качество, по един и същи начин. Ако си готвач, всеки ден да готвиш една и съща супа. Еднакво вкусна, а не единият ден да ти е хубава, другият ден не чак толкова. Да бъдеш всеки ден с отличие, това е най-трудното нещо!
Кое те вдъхновява да продължаваш?
Различни неща ме вдъхновяват за различни работи. Но общо взето, почти винаги, в 99% от случаите са хората. Хората, останалите хора са моето вдъхновение!
С кого би се сменил за един ден ?
С много хора бих искал да се сменя за един ден, но това, което ми е мечта и правя някакви опити да изпитам някакво подобно удоволствие, е свързано с футбола. Бих искал да бъда някой от световните голмайстори, които примерно стават шампиони и да отбележа победния гол за Шампионската титла в последната минута на мача. Даже да е свършил мача, да има продължение. В продължението аз да съм този, който да вкара гола и да донеса титлата на моята страна! Мисля, че това е радост, която идва изведнъж, без подготовка, на момента за стотни от секундата, която е толкова силна, че може да полудееш от такава радост! Такова нещо през живота си не съм изпитвал и много бих искал да изпитам.
Напук на…
Всички, които не възприемат моите идеи. Най-голямата сила на алфа хората, които ръководят, е конфликтоустойчивостта, която имат. Те винаги вървят против всички, докато в един момент не започнат да ги следват всички. Ето затова, за да успееш, трябва да направиш напук на всички. Въпреки всички да продължаваш и да вървиш в посоката, която си поел. И в един момент, когато се обърнеш, ще видиш, че те вървят след теб.
А действаш ли напук на себе си и какъв е резултатът тогава?
Напук на себе си действам, само когато действам против разума си. Правя го, получавам моментното удоволствие, по-всяка вероятност е удоволствие, защото обикновено тогава правим неща напук и след това съжалявам.
Обичаш ли пуканки?
Вече не.
За автора
