Виктор Янков: С проекта на Историческия музей в Нощта може да се гордеем и в бъдеще
Виктор Янков има любопитно звучаща длъжност, а именно директор на Нощта. Като такъв, самият той отдавна няма нужда от представяне. От него разбираме интересни факти за Юбилейната програма на най-мащабното културно събитие в България и за вкуса и смисъла на 10-тата Нощ в Пловдив.
Виктор Янков: Тази година имаме осем международни партньорства или участия и всяко едно от тези събития са специално направени за Пловдив. По-големият процент в международните участия е съсредоточен в Юбилейната програма, в нейните 6 локации. Обичам да акцентирам върху Юбилейната програма, защото тя е една много интересна колаборация между духа на Пловдив и това, което се случва по света в сферата на изкуството. Представи си следната ситуация: ти си от Щатите, живял си в Калифорния последните 6 месеца и онлайн виждаш снимки на кино Космос, което те провокира да направиш специална видео прожекция за киното. Запознаваш се с историята на киното, разбираш, че запазването на това архитектурно наследство се случва в резултат на силни граждански инициативи, битки. Ти си провокиран от цялата тази история да направиш нещо специално за Нощта на музеите и галериите. Крейг Хевънс, който е от Щатите ще прави прожекция на големия екран на кино Космос и проектът му е правен специално за киното. Двамата чехи, които ще участват в Нощта ще правят специален проект в един от тютюневите складове. Всичко е провокирано и измислено в темата „тютюн“. Затова казвам, юбилейната програма е интересна квинтесенция какво Нощта е правила 10 година и това какво се случва по света и комбинацията между тези два неща.
Защо избрахте именно тези 6 локации в юбилейната програма – кино „Космос“, квартал Капана, Евангелска църква, Тютюневи складове, Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване, улица „Отец Паисий“?
Подготовката за тази програма започна от ноември месец миналата година. Тези места са част от Алтернативната карта на Пловдив – проектът, който стартира миналата година и беше презентиран за първи път в Нощта. Разгледахме 6-те маршрута, които са в 6 теми и избрахме по една точка от тях. Най-сложно беше в темата за религии, защото това е много внимателна тема, особено като говорим за масово събитие като Нощта на музеите и галериите. Чисто естетически аз бях повече от впечатлен от църквата на ул. „Лейди Странгфорд“ – Евангелска съборна църква. Никога не бях влизал в нея, никой от хората, с които съм говорил не е влизал там и когато видях концертната и зала, си казах, че това трябва да бъде точка от Нощта на музеите и галериите, защото показва Пловдив в много специфичен дух.
С какво се отличава 10-тата Нощ?
Трите програми Музеи и галерии, Култура и клуб , Град и публични пространства представляват един модел, който дава устойчивостта на Нощта през тези години. Когато говорим за тях 3-те ние провеждаме специална организационна политика към различните участници. Има разлика в това клуб Грамофон да направи проект и читалище „Ал. Константинов“ да направи проект в Нощта. Когато правим организационна среща и срещнем представителите на различните обекти, много често те не се познават, не са се виждали в Пловдив лице в лице. Нощта по някакъв начин ги обединява. Тази година програмата Музеи и галерии е равностойна на останалите програми, което рядко се случва. Обикновено тя е по-малка от другите две. До голяма степен това се случи заради активността в Капана, защото се откриха нови места.
За мен проектът на Историческия музей е нещо, с което спокойно може да се гордеем в бъдеще. Той има много социален, цивилизационен характер. Ние отваряме Нощта за незрящите.
Кое за себе си определяш като успех в юбилейното издание на Нощта?
Успяхме да направим нещо, за което най-много се притеснявах. Юбилейната програма е един общ проект. Това не са 6 отделни точки с 6 отделни проекта. Тя върви смислено и ясно обедини артисти и места и заслужава да бъде посетена от първата до шестата локация. Ако отидеш само в кино Космос и видиш нещата там ще останеш с едно впечатление. Обаче като след кино Космос отидеш в Църквата, след това в „Дървото“, след това в „Капана“, на ул.“Отец Паисий“ и Тютюневия склад, ще намериш ключовете в нея. Просто има загадки, които ще разпознаваш. Т.е. тя е програма, която изисква смислено посещаване. Нещо заради което Нощта много често е била обвинявана, хората не са били доволни. Да, да стоим да се хвалим колко е готина Нощта е едно, но да виждаме къде са минусите е много по-важно. Основните обвинения досега са били, че има едни неконтролируеми тълпи от хора, които влизат и счупват нещата в музеите и галериите. Това, което ние се опитахме да направим измествайки програмата в 2 дни, и чрез в много силната ни комуникация и в Блога на Нощта и с медийните ни партньори е да насочим правилната публика на конкретното място. Което миналата година мисля, че се случи и аз го разбрах в комуникацията с участниците. Когато отида в Етнографския музей, Историческия музей, Археологическия музей, когато им пращам нашите анкетни карти след Нощта, те казват „при нас идваха основно млади семейства с деца“. И това е нещо, за което нито образователната система, нито Министерството на културата се грижи да заведе учениците, заедно с родителите им е музей.
Колко души очаквате в Нощта тази година?
През годините имаме различни измервания и те варират според броя на проектите и локациите. Публиката расте. Колкото повече участници-толкова повече публика. Има едни закономерности, които могат да бъдат предвиждани. Фактът, че сме две вечери, също привлече много хора. Трябва да кажем, че повече от половината от публиката на Нощта не е от Пловдив. Изчислихме около 55 – 60 хиляди души.
Няколко думи за Блога на Нощта, като пространство, което вече се обитава от стотици автори, творци, интересни хора като цяло?
Има няколко неща, които правят Нощта различна от останалите фестивали и Нощ-и. През 2009-та стартира блога по идея на Дончо Христев. Реално, Нощта се превръща в първото събитие, което има собствена медия. Тя има собствен екип, собствен главен редактор, тази година 12 души, които пишат и снимат за него. Това са най-често млади хора, които в бъдеще започват да работят в медии. Същността на блога е следната: веднъж трябва да представи участниците, по начина, по който искаме да бъдат представяни. Когато говорим, да кажем, за детския отдел на библиотека „Иван Вазов“ – Мария, която е директор на отдела, много рядко дава интервюта или някой отива като медия на нейни събития. Но в годината веднъж тя дава интервюта за Нощта, в които казва какво прави и какво мисли да прави догодина. Нощта има и социален характер и медиен и образователен характер, именно чрез различните канали, които ползва, а блогът е един от тях.
За автора
