Всички сме чували израза „Родих се интелигентен, но образованието ме съсипа“. Такава ли е ситуацията всъщност? И от какво се нуждае образователната ни система, за да бъде по-ефективна? Ето какво е мнението на проф. дфн. Никола Балабанов (Ректор на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски за периода 1989-1993).
Проф. Балабанов, на премиерата на новата си книга вие споменахте, че по времето на Аристотел лекциите са се водили по време на разходка. Мислите ли, че това е спомагало за по-доброто обучение на хората по онова време? И ако да, какви други уроци можем да научим от миналото?
„Разбира се, че не могат да се сравняват условията тогава и сега. Тогава са учили много по-малко хора в една школа. Но това, което ми прави впечатление е тази затвореност, която ние имаме сега в училище и в университетите. Не става дума да тръгнем по улиците да преподаваме, но да има повече свобода, повече излизане на въздух на студенти и ученици. Някъде се прави. Например, историците имат тази възможност – да посещават археологични и исторически обекти – и това не е по-малко полезно от лекциите! Не само в аудиторията може да се обучава. Може да отидеш в музей и да научиш, изведнъж, за един час, повече, отколкото в цял цикъл от лекции. Трябва да търсим неформалните начини за обучение.“
Професорът ни даде за пример „Бачковският манастир“, от който негови полски колеги с право са били очаровани. Той спомена и че не са малко българските манастири с богати библиотеки и музеи. Сподели страха си, че цивилизацията ни е застрашена от моралния и духовен упадък, който е настъпил в последното столетие. И точно в тази област може да се учим от Средновековието.
Бяхте казали, че за Вас хуманитарните науки са изключително важни. Какви биха били последствията по ваше мнение ако след време хуманитарните науки изчезнат напълно?
„Изчезване на хуманитарните науки, според мен, означава изчезване на духовността. А човечество без духовност няма. Аз смятам, че хуманитарните науки не само, че не трябва да изчезват, а трябва да бъдат онази атмосфера, в която всичко да се развива. Не може въобще да се говори за изчезване на хуманитарните науки, напротив, те трябва още повече да проникнат в останалите науки!“
Проф. Балабанов с усмивка ни сподели, че би се радвал да види учителски съвет, на който физикът да каже: „Аз искам моите ученици да изучават повече литература!“, а литераторът да настоява учениците му да изучават повече физика. По негово мнение, учениците, които завършват гимназия трябва да имат добра представа и за научния, и за хуманитарния облик на света. Нужно е единство.
Ако може да посъветвате вашите колеги как да бъдат по-добри преподаватели какво ще им кажете? Какво е разковничето на това да бъдеш добър учител?
„Когато влизах на първи лекции при студентите последните години аз им казвах: „Когато вляза в аудиторията, цялата вселена е събрана тук! Вие сте моята вселена! Аз не искам нищо друго да ме занимава и вас да занимава!“. Много ми се иска моите колеги да имат уважение към студентите, да ги обичат, защото това са нашите продължители. Дори един процент от това, което сме казали, да остане у тях, един ден ще кажат: „Един мой учител каза…“. Студентите са наистина най-разкошното нещо от цялата система на обучение! Малките деца са интересни, но по-разконцентрирани, а студентите са вече умни, находчиви, в някои отношения трябва да ги смятаме за по-умни от нас, по-отворени за знание и за мисъл! Студентската аудитория е нещо прекрасно, на което човек трябва да отдаде всичко, което може!„
Ако от вас зависеше каква да бъде образователната система в България как бихте подходили? Какво бихте променили и какво запазили?
„Едва ли ще се наема да ви отговоря на този въпрос. До преди десетина години мога да кажа, че съм бил по-запознат. Срещал съм се с министри и с ректори, учители и ученици, но понеже нещата бързо се развиват, аз не знам някои актуални проблеми. Не им познавам духа, за да кажа: „Това не е така, трябва иначе…“. Но, принципно, наистина трябва да се направи нещо, за да настигне моралът така бързо напредващите знания и технологии. Все по-често се говори за електронна педагогика, за въвеждането на т.нар. „научно-технически средства“ в преподаването и, като че ли, живият контакт преподавател-студент/ученик остава на заден план. Мисля, че се отдалечаваме от учениците и това ще се отрази именно на техния морал, на тяхното мислене. Много ми харесва метафората, че в образованието започват да „зеят озонови дупки“ и ние трябва да вземем мерки за това. Не да търсим формалното в обучението, а съдържанието по същество.“
Все повече млади хора заминават да учат в чужбина и не вярват в българското образование. Вие какво бихте им казали? Как бихте ги задържали да учат в страната си?
„Ами с подобряване на образованието… Някои сега са си внушили, че нашето образование е по-ниско. Аз не бих казал, че даваме по-малко знания на студентите и на учениците. Въпросът е повече духовност и морал да има в нашето образование. И те ако отиват да учат на Запад, до голяма степен е поради липсата на работни места тук. Като завършат тук, бъдещето им не е толкова сигурно. Но аз мисля, че това ще се промени! Ако една част от българските емигранти се върнат в България и пренесат западния дух (в който се включва и отговорност) нещата ще бъдат коренно различни.“
Повече за професор Никола Балабанов и новата му книга може да видите ТУК
За автора
