Милена Фучеджиева в Петното: Трябва да се освободим от миналото си (СНИМКИ)

На ръба на Капана, малко встрани от целия ненужен шум, далеч от суетата на цветните флагчета, в периферията на живота, по границата между сакралното и профанното продължава литературният салон Spirt and Spirit в Петното на Роршах.

Spirt and Spirit съществува независимо от света, контрапункт на модерното, в пълна противоположност с бурите на ежедневието, съхранил се под земята вече седем години. Седем години салонът съшива дългата нишка на българската литература, малък детайл от дрехата на световната литература, леко захабен и измачкан, но пък детайл, който си пасва идеално на скъсаните ни галоши. Може би затова и си го обичаме. 

Spirt and Spirit ни показва пишещите не когато са на гребена на славата, не когато говорят пред радиа и телевизии и правят масови премиери. Литературният салон изчаква да отмине всичко това, да се отрезви съзнанието, усещането за написаното да улегне и да се напасне към обкръжаващия ни свят във всичките му аспекти. Това води и Милена Фучеджиева на горещия стол пред Александър Секулов – с двете си книги „Сексът и комунизмът”, с комплекса ѝ от свободата, със наследените страхове, срещу които всички имаме да вдигаме въстания и да се освобождаваме.

„Исках да напиша книга, която е нещо като Сексът и градът. Когато започнах да я пиша, беше лека и забавна, но изведнъж някаква друга история започна да я измества и забавната и лека книга въобще не стана и си отиде към Сексът и комунизмът. Това явно е било Сексът и градът за мен”, започна Милена Фучеджиева пред пълната Пост-културна сцена.

Няма отърване от този комунизъм, няма. Дебне зад ъгъла във всеки малък момент от живота ни. Тъкмо си помислим, че вече сме напълно свободни и сме го забравили, излъгали сме го нещо, и той изскача с присъщите му страхове и подозрения, плясва ни един шамар и като че ли казва:

Тук ще съм завинаги. Къде е нашият Мойсей, че имаме още 15 години скитане?

„Аз нямам от какво да се страхувам. Човек може да се страхува само от собствените си страхове. Реших да си разчистя сметките с миналото. За мен то беше болезнено… Хората продължават да се страхуват от нещо, може би от самите себе си. Вкарали са ни в това вечно подозрение…”

Но може би единственият начин да се очистим от миналото е като го разказваме, преразказваме, преповтаряме, изследваме. Като го разнищим на атоми и молекули. Дотолкова, че да не му позволим да предава страховете си на бъдещите поколения, това е важното. Това е и което Милена Фучеджиева успява да прави с книгите си. Това, разбира се, я прави неудобна за доста хора. 

Милена знае, че никой критик няма да напише нищо за нейната книга, че никое жури няма да я награди, дори да напише шедьовър, че литературните кръгове и групички са силни, но недостатъчно. Въпреки тях „Сексът и комунизмът” успява да достига до сърцата на читателите си и да очиства.

„Сашо Диков в едно интервю ми каза „Милена, ти май имаш някакъв комплекс от свободата.” Аз мисля, че всички, които сме живели през онова време, имаме този комплекс от свободата. Всички сме били следени, всички сме се подслушвали. Беше такова време. Младите не могат да го разберат. Едни 25 години разстояние в България е по-голяма пропаст отколкото в Америка, например. Тук става въпрос за една мъртва идеология, за един репресивен начин на живот. Постоянната невъзможност да кажеш какво мислиш. Разговор като този беше невъзможен.”

Именно поради това, че този разговор се случва, дава бъдната светлина, че ще спрем да даваме в наследство старите си страхове, ще спрем да се оглеждаме уплашени преди да кажем нещо, че ще сме свободни. Поне в литературата си.

Вашият коментар