Пощенската марка под езика ли е новата книга на Стоян Терзиев

Премиера на новата книга на Стоян Терзиев „Сезонът на водните кончета“ ще се състои в Първо студио на Радио Пловдив на 15 ноември от 18 часа. Стихосбирката и авторът ще бъдат представени от поетесата Елена Диварова.

Това е четвърта книга на поета след „Бяло хайку или по няколко думи на три реда“ (1997 г.), „Сънят на Пеперудата“ (2003 г.) и „Устоимо“ (2010 г.). Стихосбирката излиза с печата на издателство „Буквите“.

Преди 6 години последно издаваш стихосбирка. Ти сам наричаш себе си „непродуктивен“ автор, как пише един „непродуктивен“ автор?

Пише, като хвърля много текстове в коша, а също и има търпение да „отлежават“ стиховете, докато устоят на времето. Понякога стихове, които съм писал преди години, ми се струват маловажни и ги „изпарявам“. Така за 6 години добих 48 текста – стори ми се добър знак, защото съм на 48 години. А статистикът в мен лесно изчисли, че средно аритметично пиша по 8 стихотворения на година. Ако това е продуктивност… И аз още не зная с урожай ли е зареден Сезонът на водните кончета, или не. 

Едно от стихотворенията се казва „Любов по никое време“, кое е това никое време? 

Това е времето, когато писачът на любовни писма е затворил кантората си и не можеш да добиеш любовно обяснение… А страшно имаш нужда да се обясниш в любов към любимия точно в това време. Толкова много се нуждаеш от това, че при невъзможност  да го сториш, ти се иска да се гръмнеш. Какво друго ти остава тогава, освен да сложиш пощенската марка под езика си, като монета за разплащане с лодкаря на реката Стикс и да се отправиш за другия свят. 

Между другото, имаше вариант така да се казва стихосбирката „Любов по никое време“, но редакторът ми Людмила Борисова беше категорично против това фаталистко заглавие.  Имаше вероятност и книгата да се казва „Живот с теб“ – като едно силно любовно обяснение към един конкретен човек, каквото представлява всъщност стихосбирката. Но в крайна сметка надделя лекият и ефирен „Сезон на водните кончета“, които започнаха да пърхат ниско след едно: „И гледаме се с есента в очите“.

Как се появи серията за „Мимът“ в твоята книга?

Трябваше ми разделител, защото нямам определени цикли в книгите си. Но всяка книга има своята вътрешна логическа подредба. „Сезонът“ започва с живот и стихотворението „Живот с теб“ и завършва със смърт – с поетите, убити от изневерите на музите си.

А що се отнася до Мимът – той трябва да действа без думи. В този смисъл той е антилитература, антипоезия дори… Но в друг смисъл пък притежава голям поетически заряд.  Само на Мимът може да му хрумне да хукне да търси парашут, помолен да опише роклята на Мерилин Монро. Спомняте си онези кадри с вентилаторите, които подухват отдолу роклята на красавицата. Малко като парашут е… Но това е видение на Мимът. Лично на мен ми е любим неговият пърформанс, помолен да опише зима, как избелва миглите си. Всяко негово действие е отделен поетически спектакъл.

Ван Гог, Петър и Севдалина Кочевски, Кольо Карамфилов, Ицко Мазнев, Петър Чухов, Кристо, Илия Йончев, Франк Запа – за много хора си намерил място в твоята нова книга? Защо реши да го направиш?

Кристо не съм го споменавал, но е вярно, че присъства в книгата със своята инсталация на Изео. Другите са хора, с които по един или друг начин съм духовно близък. Към финала на стихосбирката има една „реквиемна“ част, която съдържа стихотворения, посветени на преждевременно напуснали ни хора. Това е личен начин да се сбогувам с тях.  Дори не е сбогуване, а по-скоро споделяне на чувства, породени от липсата им.

Стихотворението за Франк Запа има интересна история. Аз съм заклет негов фен, както са му верни всичките му почитатели. Видях във Фейсбук, че фенската страница на Запа има над 140 хиляди почитатели и си казах – тъкмо подходяща аудитория за стихотворение, посветено на музиканта.

Преведохме го на английски и така се появи на фенската страница, събирайки хиляди лайкове, а коментарите бяха на много езици, включително и непознати йероглифи, а вероятно и на урду. Доставих радост на всички тези фенове по света и това ми донесе истинско удоволствие.

На Ван Гог пък му лепим ухото с художника Петър Кочевски, но това е друга история…

Също така, „Сезонът на водните кончета“ е една хубава разходка из Пловдив“. Къде са водните кончета в този град?

Пловдив е естествената среда в „Сезонът на водните кончета“. А те пърхат изящно над главите на всички влюбени. Няма да свърши светът, докато има влюбени младежи на Небет тепе. А водните кончета ще им създават ореол подобно пеперудите на Маркесовата Ремедиос Красивата.

Апропо, проверих, че в България има 68 вида водни кончета, роден съм през 68-ма, това също го приех за знак.

И последното ти стихотворение в книгата е за музите – жестоки, защо жестоки? 

Стихосбирката започва с „Живот с теб“ и логически завършва със смъртта на поетите, предадени от своите музи. Липсата на вдъхновение за твореца означава смърт. Разговаряш с жив поет обаче, бъди убедена в това!

Кои са твоите себеподобни, с които общуваш на езика на „поезията“, както сам казваш?

Поезията като изящна словесност си остава бутиково изкуство. В този смисъл себеподобните не са много, но всички с готовност да превеждаме Вивалди на урду, особено в живот, в който присъства споделена любов.

Направих си труда да преброя колко пъти присъства любов като дума в това интервю – 7 пъти, хубаво число, верен знак, който ми дава повод да сложа точка.

За автора

Вашият коментар