25 години НЕ

25 години неосъществен преход. 25 години неосъществени родители и деца на прехода. 25 години писане на небяла хроника. Право ненагоре.

25 години създаване на НЕхора. Такива, които не работят, не гласуват, не мислят, не учат, не спортуват, не мечтаят и не вярват, не плащат, такива, които не търсят и съответно не намират. Такива, които не мислят за утрешния ден, защото живеят само днес. Такива, които не правят нищо и не се интересуват от нищо. Винаги недоволни, но и винаги непротивопоставящи се. Обличащи се в нескъпи, некачествени дрехи, хранещи се с нездравословна храна.

Въобще, много неположителни хора, непрестанно непроменящи неправилния си манталитет. Власт на ненарода.

25 години развитие на немузиката и некултурата.

Най-голямата следпреходна социална група е тази на чалга нехората. Чалгата е нещо грандиозно. Чалгата е начин на немислене, тя е неманиер. Тя е най-голямата пропагандна машина, служеща за изграждането на новата неценностната система на българина във всяко едно отношение.

Благодарение на нея, новото непоколение българи танцува на ориенталски ритми, закусва и вечеря с дюнери, пуши наргиле и гледа турски сериали. Не, мерси.

25 години водене на правилната НЕполитика, караща хората да не остават тук, а да хващат самолета за Небългария и да се развиват там, а не тук. Тук, където не се намира работа и не се плаща добре. Неоставащите срещу незаминаващите. Неживотът тук срещу недома там. Не знам, ненадеждно ми е.

25 години НЕистински радости и нерадостни истини. Може би най-голямата ни радост като народ през тези 25 години е непървото ни място на световното в САЩ през 94та. Замисляли ли сте се някога, че даже не сме били на стълбичката… кой за Бога се хвали, че е четвърти и то вече 20 години…

Много нерадостно, а още по-нерадостно нещо са трагедиите, а те са навсякъде около нас, малки и големи, всяка година, всеки месец. Дали ще се преобърне автобус в река или ще избухне нещо някъде си там, няма значение. Причините са неясни, виновните са невинни. Жертвите са неважни, защото и истината е неважна.

25 години преходът продължава да не се случва и да не свършва. Но като се замисля няма и как да стане факт преход от некомунизъм към недемокрация. Сякаш времето не тече. Дано след още 25 години децата ни да не пишат подобно есе.

За мен беше неудоволствие.

25 години – не и аз!

Още размишления мо темата – НЕрадикалният протест можете да видите ТУК

За автора

Вашият коментар