Някой някога решил, че това са съвършените женски пропорции на бюст, талия и ханш, и ги наложил на всички жени, независимо от тяхната индивидуална структура, ръст и генетична обремененост. В действителност, това са били мерките на Мерилин Монро, една от иконите на ХХ век. Издигането ѝ в култ и превръщането ѝ в модел на женската красота, превръща също и физическите ѝ дадености в общоприета норма за жените.
Тези пропорции са се запазили в днешните идеали за перфектно тяло, но то също се е повлияло от дългите крака на редица известни манекенки и актриси от 90-те години на миналия век. Така постепенно се е оформило идеалното женско същество, разбира се, вписващо се в мерките 90-60-90 на Мерилин Монро, но значително по-високо от нея – 175 сантиметра и 55 килограма.
Превръщането на едно единствено пропорционално съотношение в общоприет стандарт предполага огромни рискове за здравето на младите жени, което в днешно време е огромен проблем в обществата. В стремежа си да влязат в „калъпа на красотата“ множество момичета и жени са подлагали генетично заложените си „грозни“ фигури на изтощителни тренировки, изключително вредни диети и болезнени пластични операции, с което увреждат организмите си и така обичаните си тела. Да не говорим за вече всеизвестните хранителни разстройства като булимията и анорексията, които не само увреждат драстично организма, но и отнемат така желаната красота.
Говорейки за красота не мога да не отбележа факта, че през годините, разбирането за това какво е красиво се е променяло постоянно. Така на пример идеалът за жена в древен Египет е била стройна жена с плътни устни и бадемови очи. За да постигнат този магнетичен блясък в погледа си, египтянките разширявали зениците си с отвара от беладона. За тези от вас които не знаят какво е усещането от разширените зеници, ще кажа само, че способността да се вижда е значително намалена, а сблъсъкът с каквато и да е светлина е изключително болезнен.
Древните Маи са привързвали към носовете на малките бебенца специални дървени приспособления, с които са деформирали черепите, за да могат лицата да имат формата на тяхното върховно божество – Слънцето. Считало се е за изключително красиво момиче това, което е кривогледо. За да постигнат този „ефект“ маите закрепвали към люлката на бебето специални топчета. Колкото повече топчетата се люлеели пред детето, толкова по-кривогледо ставало то… Мисля, че няма смисъл да обяснявам за вредите от тези методи за разкрасяване.
Дори и в днешно време, някои потомци на древните маи, продължаващи да живеят в племена откъснати от цивилизования свят, продължават да „разкрасяват“ момичетата си, след като навършат определена възраст, като им изпиляват зъбите с чук и длето… и да, процедурата се извършва без упойка!
В древен Китай, момичетата деформирали стъпалата си като ги пристягали с бинтове. Целта е била девойките да могат да обуят специални копринени обувки с дължина не повече от 10 сантиметра.
През късния Ренесанс идеалът за красива жена се олицетворява с пухкавите, целулитени, пищни тела на рубенсовите грации.
И всички тези идеали за красота, погледнати от нашето съвремие изглеждат абсурдно и дори отвратително. Но ако се замислим реално, нашата епоха не прави изключение. Сега обществото е наложило един шаблон, в който мнозина момичета се опитват да се впишат на всяка цена. А понякога тази цена е личното им здраве. Подлагат телата си на абсурдно гладуване или захранване, с неподходящи за тях храни.
Други решават, че изхабявайки се с изтощителни тренировки всеки ден, ще бъдат по-привлекателни, по-красиви, по-здрави, като основната максима която ги води е „Няма ден без мускулна треска“. О, я стига!!! Болката е създадена като защитен, нервен механизъм, чрез който да разбираме, че нещо в или по тялото ни не е наред. Как тогава ще е нормално всеки ден да имаш мускулна треска, в продължение на години?!
И преди всички да са ме нападнали, че заклеймявам спорта, ще кажа – не, сгрешихте! Но е хубаво да се съобразяваме с индивидуалността си и с личните си нужди, не да се опитваме да се впишем в нечий чужди мерки. Хубаво е да познаваме тялото си и да се вслушваме в това, което иска то, защото организмът ни знае най-добре от какво имаме нужда, било то и парченце шоколад или пържени картофки.
Защото истински красивата жена е уверената жена, която се чувства добре в своята кожа, а не иска да вземе тази на манекенката от телевизора; която не обръща внимание на дребните си недостатъци, осъзнавайки че не може да бъде съвършена; която обича и се наслаждава на храната и която спортува, защото обича да го прави и така се чувства добре.
За автора
