През последните няколко дена мисълта за Ню Йорк отново се е впила в главата ми и не иска да се махне оттам. Затова реших да ви споделя някои чувства и мисли, които бях описал преди време. По принцип не обичам дългите статии, но това беше възможно най-краткото описание, което можех да направя.
Автор: Васко Щерев
Penn Station. Сърцето, бълващо хора, сякаш никога не спира. Аз съм там. И друг, на пръв поглед млад човек от Франция, също беше там. Спря ме и поиска запалка. На по цигара, нещастният човек разказа как се озовал там без портмоне в джоба си. Помогнах с няколко долара и си заминах. Стъпих на тротоара, а потокът ме погълна. Здравей, Ню Йорк!
Вървейки по 8-мо авеню идва момент за нова цигара. Спирам, а там сякаш ме чакаше този човек – израелец, пренесъл съществуването си в Манхатън. „Ще останеш само седмица? Това не е достатъчно!… Никога нямай доверие на хората тук!” Оставих го да пуши сам. И само след секунда нещата започнаха да се променят.
Нека бъде светлина! Светлини тук, светлини там! Билборди, табели, екрани, светкавици. Бях седнал на червените стълбички на Times Square, взирайки се в чудовищнaта атмосферата. И просто стоях. Дори не мислех. Стоях…
Час по-късно реших да се размърдам. Вдигнах натъртения си задник от все пак некомфортните стълби и се спуснах по Бродуей. А там един човек рисуваше Ню Йорк на ръка. Друг правеше карикатура на една неприятна азиатка. Трети пък ми предложи фалшива лична карта. После ме помислиха за наркоман и получих оферта за кокаин. Продължих по Бродуей щастлив и ухилен.
Дойде денят да посетя Сохо. Малкия, сладък Сохо. Сохо е една магия, сгушена някъде там по улиците на Манхатън. Той е просто красив. Красиви магазинчета, красиви улички, а из тях разпръснати малки галерии. Красиви хора. Като казах красиви имам предвид наистина прекрасни. Някои артисти, други сякаш излязли от Dazed. Хора, изразяващи себе си. С въображение и непукизъм, те просто се изсират на плоските стандарти.
Мъже носещи дамски чанти, дълги потници, цветни очила.
Жени, подстригали косата си къса, сложили вериги, миришещи на пот. Малко хомо, малко лудост, много артисцизъм – това е Сохо.
Всъщност това е Ню Йорк ако махнем туристите. А в китайския квартал е бъкано с туристи. А и има защо. Въпреки присъствието на полицаи на всеки ъгъл фалшификати на Louis Vuitton, Prada, Burberry, биват размятани навсякъде. Дръпнатите лелки ще ви хванат под ръка, ще ви отведат до някой безопасен вход и там ще извадят каталога с продуктите си. И пазаренето започва.
Следваща спирка – Central Park. Тук вече съм без думи. На входа на парка ме посреща джаз. Докато избягвах досадните велосипедисти, наблюдавах как хората четат, работят, разхождат децата си или се опитват да създадат нови. Навсякъде имаше художници, фотографи, филмови продукции. После пак музика. Джаз. „If the sea was whisky and I was a diving duck, I will dive and never go out”. В превод – "ако имам много уиски ще се накъркам като свиня". Буквално е малко по-сложно. Важното е, че седях там на пейката и слушах около час. А през този час, кутията се пълнеше с пари. Докато не остана място за повече.
На следващата вечер настъпи моментът да изкача Empire State и да видя чудовището отгоре. В момента, в който погледнах, онемях. Сълза. А по принцип не плача…
И така дойде моментът да си тръгна от Ню Йорк. Трябваше да загърбя всички тези хора на изкуството, всички бизнесмени, просяците, носещи миризма на орина, чувството да срещаш познати лица в града, който никога не спи. Трябваше да зарежа музея на Секса, в който се насладих на страхотно порно. Малкия, спретнат хостел, където срещнах приятели от Уругвай, Холандия, Австралия, Япония, Германия и т.н. Всеки страхотен момент, в който почувствах, че съм част от Ню Йорк.
снимки: автора
За автора
