Безспорно атмосферата на фестивала е невъзможна без магията на Родопите. За три дни те разтварят гръд и приютяват чудни хора от цял свят и всякакъв цвят. Така хората също разтварят гръд и приютяват цвета и света на Родопите. Беглика фест е събитие, което среща, а не сблъсква. Дните му са изпълнени с цветове и аромати. Вечерите с музика и срещи ( според наси комари нямаше ). Нощите- студени и прерастващи в сутрини, защото там няма мрак – играещите с огън го гонят, а луната винаги е в язовира.
Красиво е. И това пак е само заради природата, но по интересен начин – просто цялата естетика на фестивала е подчинена на това да не пречим на естествения облик, който има света около нас. Намирайки се в тази среда човек се променя. Някак си ехка повече. Между музикалната сцена и кошчетата за боклук, съществуваше истинският лукс, този на простотата, откритото пространство и възможността да виждаш небето.
Ако ни бяхте видели наотиване (не че и така не сме чудесни) щяхте да останете изненадани от облика ни навръщане и то не само заради немитите коси,а и заради светлите лица и задружността на група, в началото събрана на две на три, с естествените привличания и отблъсквания на характерите и възрастите. Беглика не просто ни напасна, тя ни даде положителен поглед върху чертите на отсрещния, които смятахме за отрицателни. Един съвет – правете си снимки преди да отидете на такова място и после – преди да си тръгнете от него…разликата не се дължи само на това, че са почивните ви дни…
Снимки: Гергана Табакова
За автора
