Борба за свобода!

„Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали“ е казал Уинстън Чърчил преди много години, когато светът е бил раздиран от съревнованието на политическите системи.

Днес думата „демокрация“ е станала нарицателно за справедливост, равноправие и морална честност, но същността на формата за държавно управление, значително се различава от тези разбирания. В действителност властта, която произтича от народа, попада в ръцете на група олигарси, които налагат своето управление върху масите…

От протестите се обособи едно всеобщо искане за промяна на статуквото, за изчистване на познатите политически лица и въвеждане на реално действащи демократични модели. За свобода! Свобода от ужасяващия кръг на корпоративни интереси, мафиоти, олигарси, алчни и безскрупулни хора, осъществяващи своите цели  на гърба на хиляди души.

Да, системата е такава, че едно избрано малцинство диктува правилата, по които ще играе множеството. И колкото и да го отричат част от протестиращите, западните демокрации не се различават в това отношение. Разликата е друга, и тя е в добре развитото гражданско общество, което малко по-добре от нас осъзнава начините, по които може да контролира своите избраници. И това са изборите! А за да бъдат ефективни те, трябва да съществуват две основни понятия – добре структуриран закон и активно гражданско общество.

Като натъртваме на второто, е невъзможно да не споменем абсурдно ниската избираема активност на парламентарните избори, породени от многохилядното недоволство в цялата страна. Не можем и да не споменем за абсурдната ситуация в която варненци възпламениха февруарските протести, заради управлението на ГЕРБ в града си, но сега отново избраха същата политика в лицето на Иван Портних.

Какво всъщност се случва и защо оставаме с усещането за един неспирен кръг, в който се въртим?

Отговорът на този въпрос е всичко друго, но не и еднозначен, още по-малко – прост или кратък.

На първо място поставяме февруарските протести, които бяха продиктувани от високите цени на тока. Тогавашното правителство и в частност Бойко Борисов, направиха политико-психологическия си анализ и установиха, че партията ще събере много повече негативи, ако изкара мандата си докрай, и поради тази причина „поеха отговорност“ и подадоха оставка. Несъмнено премерен политически ход, който целеше приспиване на вниманието.

Така и се получи – слаба избирателна активност (малко над 51%), незаинтересованост и абсолютната липса на вяра в силата на гражданското участие.

sleeping

Младата партия предвкусваше триумфалното си завръщане в Народното събрание, като мнозинство, но скандалът с костинбродските бюлетини избухна в точния момент. Контраатаката на политическите опоненти на ГЕРБ, дали изфабрикувана или реална, нанесе разтърсващ удар.

Герберите бяха поставени в толкова неочаквана ситуация, че дори не пожелаха да дадат традиционната пресконференция след изборите. На щаба им бе необходимо няколко дни да определи следващите си ходове. А той беше само един – да върне мандата и да остави съперника да състави правителство.

Следващите стъпки вече бяха начертани – абсолютен отказ на ГЕРБ да влиза в Пленарна зала, с което не само не защитава политиката си, ами не оправдава и доверието на избирателите си; изчакване в засада и разбира се обиране на позитивите от разразилите се протести.

Странна е обаче първопричината за продължаващите вече повече от месец протести, а именно безумното назначение на Делян Пеевски. Не е толкова трудно да се сетят господата управляващи, че едно подобно назначение ще пробуди негативни реакции сред обществото, и че политическият опонент има ресурса да запали фитила и да остави бомбата да избухне с пълна сила.

В този момент в съзнанието ни изникват едни спорни казуси за АЕЦ-Белене и провелият се референдум, както и отказът на Борисов да построи централата. Изхождайки от факта, че всяка една партия защитава нечии корпоративни интереси, а строежът на АЕЦ-Белене няма как да бъде оправдан пред партньорите и избирателите на Борисов, цирковете от последната половин година приличат на скалъпен сценарии.

В него, партията майка формира коалиционно правителство, стартира промени в избирателния кодекс, с цел да си осигури достатъчно време управление, за да може да подпише всички възможни договори за АЕЦ-Белени и чак тогава да подаде оставка поради недоволството на народа.

В бъдещите избори ще разчитат на повече мандати и по изгодни позиции. А ако ГЕРБ спечелят мнозинство, ще има отново с кого да оправдават задълженията си по сключения договор.

Оставяме Волен, който играе досадния бърборко в този сценарий, който на финала винаги остава с пръст в уста.

Странно нещо е властовото опиянение. Един особен вид наркотик, от който няма спасение. Всяко човешко същество, по един или друг начин, се стреми към него, а цената му става все по-висока и по-висока.  Тогава питаме – „Готови ли сте да я платите?“.

Наистина ли смятате, че ще успеете да съхраните принципите, морала и ценностите си ако се облечете в политическа власт? Сигурни ли сте, че ще продължи да ви води патриотичният дух и желанието за просперитет на държавата? Каква всъщност е промяната за която се борите?

 

kid

Най-важното за нас като общество в момента, е да извлечем максимална изгода от подмолните политически игри, които се разиграват. А един от начините, по който можем да го направим е чрез промяната на избирателния кодекс. Необходимата процентна бариера, която всяка партия трябва да премине, за да влезе в парламента, трябва да намалява в зависимост от растежа на избирателната активност.

По този начин парламентарно представени няма да бъдат един малък процент от имащите право на глас, а Народното събрание ще се превърне в многопартийна трибуна за защитаване на идеи, тези, политики.

Демокрацията ще придобие един по-смислен вид, в който хората действително избират идеология, която да защитава тезите и политиките си в Пленарна зала. Така и обособилите се искания на протестиращите ще бъдат изпълнени, защото ще се появят нови лица, с нови идеи, с нови възможности. Но за да проработи е необходимо активно, знаещо и разбиращо общество.

Можем ли да го направим?

 

Вашият коментар