Вчера, докато с моите приятели Веселин Диманов и Георги Илиев се бяхме запътили до кварталния магазин, за да си купим шоколад и да побъбрим на пейката пред блока, две момчета ни спряха и споделиха, че наскоро са потрошили предната част от колата си, защото легналият полицай на улицата не е бил обозначен.
Бяха купили боя, предназначена специално за боядисване на пътна маркировка и ни помолиха да им помогнем, ако това не ни притеснява. Видимо те бяха смутени, ослушваха се, защото се тревожиха да не им направят забележка изнервени минувачи или шофьори. Ние с изумление и с радост приехме. Момчетата се заеха с работата по ограничаване на легналия полицай от останалата част на платното. Аз се заех пък с това да снимам, за да имаме доказателство, че добрият пример е жив и в България.
Тези момчета не само че не си навлякоха критики, но спечелиха поздравленията на хората. Шофьорите внимаваха, когато преминаваха през „полицая“, питаха ни дали могат да преминат, радваха се. Получихме много морални потупвания по рамото. Когато младите хора самоинициативно се заемат да поправят недостатъци, това вдъхва надежда, че нашето общество е будно, живо, че то няма да се „затрие“, както се тиражира често пъти. Най-радостно е, че момчетата имаха желание да продължат да обозначават проблемите „полицаи“ в град Пловдив и след това отидохме и маркирахме и друг отново в район „Източен“ в близост до военното поделение. Говорихме, че това може да прерасне в добра инициатива и в бъдеще да се ангажираме с по-мащабно открояване на легналите полицай.
Едно общество има нужда от будни млади хора. Нашето ги има, но те се притесняват да се покажат, както и нашите герои желаят да запазят анонимността си. Желаят така, защото те не парадират със социалната си и гражданска активност, а искат просто да бъдат полезни без да се набиват на очи. Това ги прави още по-достойни, тъй като не парадират, не се тупат в гърдите, а тихо и спокойно работят. Нашето общество се нуждае точно от дейни, от инициативни млади хора, които ще се вземат нещата в свои ръце и няма да чакат някой друг да им свърши работата. Нашето общество има нужда от младите хора, които няма да търсят вината в друг, а ще се заловят за работа като купят боя и запретнат ръкави.
Ние като граждани на едно общество, което желаем да бъде развито, да бъде демократично и съвременно, трябва да осъзнаем, че първо трябва да допринесем, а след това да изискваме. Едва, когато сами сме потрудили, когато сами сме подели инициатива, тогава ще имаме съвестта да изискваме, да следим, да контролираме. Когато сами започнем да се трудим градинката пред блока да бъде по-зелена, легналият полицай да бъде маркиран, ще започнем да се чувстваме част от нашето общество и след това ще бъдем чувствителни към нарушителите. Ако чакаме всичко наготово, ако само мрънкаме и негодуваме, ако не си даваме сметка, че трябва да се трудим и работим, да градим, а след това да изискваме, няма да бъдем европейски граждани, а просто готовани.
Защото нима този, който не се е потрудил с нищо, за да допринесе за по-спокойния живот в своето общество, може след това да бъде ангажиран с упражняване на контрол за спазване на правилата в същото това общество?
Постъпката на младите момчета е добрият пример, който съществува в нашето общество. Този пример дреме във всеки един от нас, който желае да живее в по-добро, по-справедливо, по-европейско общество. Трябва просто да събудим желанието си да работим за обществото, за да може и то да работи за нас.
Защото ние хората, гражданите правим обществото, ние сме държавата. Наша е отговорността да бъдем добрия пример!
Автор и снимки: Симона Господинова /Гласът на младите хора/
За автора
