Другата страна на футбола (СНИМКИ и ВИДЕО)

Ако питате някои от шефовете на УЕФА за смисъла от Европейските клубни турнири никой няма да ви каже за огромните пари, които се правят от реклами и телевизионни права. Всички ще ви обясняват за сближаването на нациите, разпространението на европейските ценности и мултикултурализъм и т.н и т.н. Вероятно ще се зачудите за какво, по дяволите, говорят, ще решите, че са лицемерни наглеци, и ще сте прави.

Футболът – поне масовият му имидж – отдавна се е превърнал в раздаване на умопомрачителни комисионни, заплати, супер скъпо платени футболисти и скандали за огромни суми. А по трибуните виждаме само двете крайности – или бруталностите от балканските ширини с боеве по трибуните, палежи и омраза, или туристическата импотентност със снимането  с телефончета и забраната да покажеш каквато и да е емоция, щото някой може да се обиди.

Достигнахме до там Андрес Иниеста да бъде наказан, заради това, че показа уважение към паметта на близкия си приятел и футболист на големия враг на Барселона – Еспаньол, тъй като си съблече фланелката на финала на Световното 2010-а, пък според иначе приятелски и моралната УЕФА било забранено да се показват надписи под фланелките. Защо, никой не знае. Седмици по-късно феновете на Еспаньол аплодираха на крака и пяха името му в знак на уважение. Един от тези моменти, в които разбираш, че футболът е много повече от една игра, гонене на топка и плашещо много пари.

Пловдивските футболни фенове основно са помнени с боеве по улиците, пожари, хвърляне на бомби и подобни ексцесии. И, понеже е "готино" и привлича читатели, се акцентира на действия (не, че ги оправдаваме), като тези за финала за Купата с Лудогорец, с нахлувания на терена и палежи по трибуните.

Някои моменти обаче удобно се пропускат от общество, национални медии и коментатори. Както много хора заобликолиха топлото посрещане на Лудогорец в пловдивския квартал Коматево, тъкмо направили своя голям пробив в Европа, с взаимно уважение, поздрави и аплодисменти от двете страни, така и много хора ще пропуснат вчерашния мач на Ботев със санмаринския Либертас.

Ботев победи закономерно с 4:0, играта – хубава или лоша, не може да бъде обект на особени коментари, предвид съперника. Важното се случи след края на мача. След като футболистите на Ботев поздравиха около 4000 души, дошли до Бургас да гледат своите любимци в тежкия момент, момчетата от Сан Марино решиха също да поздравят „жълто-черната“ агитка с аплодисменти.

Този скромен жест обаче разпали взрив от положителни емоции както у санмаринци, така и у феновете на Ботев. Момчетата от Либертас веднага се затичаха към агитката, за да поздравят лично феновете, прегръщаха се с тях през оградата, получиха и подаръци различни шалчета, знамена. С тъга на очите показваха, че не могат да оставят на пловдивските фенове фланелка на своя тим, тъй като имат само по една.

Разбира се, не  може да си правим илюзии, че нещо такова може да се случи с по-сериозните отбори в Европа (още повече, след като са загубили с 0:4) – едва ли футболистите на Либертас са играли пред толкова много фенове, или са били поздравявни от толкова много хора, скандиращи името на отбора им. Точно това уважение от „жълто-черната“ агитка обаче е напълнило душите им. Тези неща показаха, че когато на терена или около него не се играе за огромни пари, или пък не е заложена някаква политика (дали на омразата, дали на някакъв национализъм, расизъм или сексизъм), всички могат да бъдат приятели след последния съдийски сигнал – без значение от резултата.

И не е ли именно това футболът? Не трябва ли именно тези примери да бъдат показвани от УЕФА, а не скъпоструващи клипчета, в които футболисти, живеещи в отдалечени палати и каращи скъпи спортни коли казват “Fairplay”? Какво значение има, че България е на края на УЕФА-географията, че сме в убийствена политическа и финансова криза, или че момчетата от Либертас са толкова сериозен съперник, че нямат втори екип? Това е истинската емоция, истинското взаимно уважение, това трябва да се показва.

А ако някой фен беше прескочил оградата да прегърне някой от момчетата на Либертас, сигурно щеше да глобят Ботев с няколко хиляди евро. Дали обаче някой ще „награди“ – дори морално, с някакъв жест на уважение от европейската футболна централа – клуба Ботев Пловдив за всички положителни емоции и страхотен пример, който дадохме?

Едва ли…

За автора

Вашият коментар