Един sms не стига

SMS надлъгване или игри за секс

В началото, когато под телефон се разбираше тежка слушалка с шайба или в корекомския вариант слушалка с копчета, днешните смс бяха ръчно написаните бележки на скъсания лист от последната страница от тетрадката по музика. Предавани от ръка на ръка и така до първия чин , на който стоеше Мария – красавицата от 3б клас. С разкривен почерк като на третокласник  тогава написах „М+Г=ВЛ” и това бе най-смелото нещо за един 10-годишен хлапак.

С навлизането на технологиите бележките съвсем естествено бяха изместени от смс-ите от рода на: „Аз и бутилка Jeger те чакаме на плажа, докато подсъзнанието ми е изхвърлило ключа за доброто ми възпитание”,или „Черните петна са от черен After shock”. Предимството на краткото съобщение е, че дозата смелост е много по-малка,отколкото ако трябва да го кажеш лице в лице на същия човек. Съобщения от рода:

”Емоционалният ми преливник е пълен с мисли за теб, въпреки опита ми да ги източа с последното видео на Джена Джеймсън”, те превръщат в Бегбеде на краткия текст и ти дават летящ старт в маратона, на който интернет смелостта компенсира проблемите с комуникацията и вдъхва фалшиво самочувствие на хора, живеещи изцяло в мрежата.

Повечето днешни жени отдавна са се начели на шаблонни sms-и с фрази на Паулу Коелю или Буковски.За да постигаш успех днес ти е нужна богата обща култура(разбирай карта за библиотеката), дисциплинирана фантазия и чувство за такт. Другото голямо предимство на смс свалките е , че можеш да пишеш на няколко жени едновременно и само да чакаш тактиката ти да сработи при някоя.За да я „уцелиш” ти трябва съвсем малко анализ-какво харесва(ако слуша чалга забрави-там всичко е изгубено),поезия,места,интереси(примерно защитничка на животните), алкохол, филми. И представи си всичко това го има на „стената” и. После си ти.  

Правилата тук са прости: Първо не пиши на повече от една мадама от компания – те си споделят всичко, запомни го.

Второ правило не пиши едни и същи смс на две или повече момичета – дори и да не се познават има опасност някоя от тях да си го „постне” на стената , някои да го сподели и „Воала” – разкрит си!

Трето и най-важно правило – не използвай думи като: секс,оргазъм,духане и всички останали намекващи за секс,колкото по малко говориш за него толкова повече жената ще си мисли за него.Ако трябва да дефинирам качествен смс, това  е този, който носи след себе си усмивка и семето на желание, свързано с представата за човекът, който го изпраща, смс , който зарежда и прави деня свеж, вдъхновява те и ти се иска телепорта да е  измислен , за да можеш да консумираш желанията си с подателя.

Съществуват няколко основни типа sms-и. Съобщителни с елементи на стрес:

”Тя знае. Успях да ти взема само малко дрехи и суха храна и вода за три дни”

или

„Цената на това да спиш с 16 годишна се определя от адвоката по дело"

Остроумни с леки философски нотки:

""Заради теб търпението ми иска среща с достойнството докато нагона ми празнува с Абсент”

или

„Романтичната ти дипломатичност заслужава Оскар за изкушение’

Философски тип Хенри Милър:

„Най-големия презерватив се оказа моногамията.Проблема е, че с него нищо не усещам”

или

Няма как да си кучка и да четеш ”Възпитание на чувствата” на Флобер”.

Съобщителни с елементи на скрита заплаха:

„Moet Chandon е шампанско селски и спри да си чоплиш ноктите ще провалиш срещата”

Еротични със скрит под текст:

Ако пак останеш да спиш вкъщи ще трябва да превърна спалнята в писта за F16”

или

„Ти си извънземна, изпратена на земята да тества границите ми на удоволствия”.

Романтични:

”Мислите за теб са на квартира в моите’

или

„И бях изгубил себе си преди
да ме погледнеш с онзи поглед на море,
миришещо на мента с мляко”

и още:
 
"Сутрешно фрапе от страст и една
усмивка топла носи погледи през рамо
Среща топла, като твоя чай ."


 
В крайна сметка, кратките съобщения са модерно „оръжие“ за хора с богата обща култура, която спи с развинтената ви фантазия.Няма нищо по добро от букви, ферментирали в текст, които влиза през очите и кара сетивата ви да фантазират в стаята на подсъзнанието.

Автор: Георги Станилов

 

Вашият коментар