Елените могат да плуват

От няколко часа стоях на брега и гледах как лятото си пробива път през буреносните облаци,докато вълните се оглеждаха за слънце. Jagermaister-а ми отдавна беше изгубил темепература и мечтаеше за фризер или поне за устни, обичащи аромата на билки, гора пълна с елени и ловци, които обичат животните. 

Чаках я вече цяла седмица, моята непозната, на която зняех само името. Последното, което ми каза бе "На Кара дере ще ме намериш". Аз си написах номера върху празната бутилка от Jager-и двамата не носeхме телефони само тя се беше хванала на небрежен кок с химикал от дърво, от онези ръчно изработените, продаващи се само по фестивалите на Капана фест – именно  той спаси положението. "Елена", каза тя и ми подаде ръка, беше минал повече от час откакто се заговорихме. Казах и, че това е съдба, тъй като  си бях написал телефона над рогата на ЕЛЕНА върху бутилката. 

Зелената течност разруши всички бариери и желанията ни прерязаха и последната телена мрежа в отношенията ни. Не исках нищо от нея, освен да не спираме да си говорим,да си споделяме и да покажем себе си,онези които всъщност сме зад маските на профилните си снимки и доброто си възпитание. Истинските хора са гора, трудно достъпна за емоционалните бракониери, носещи брадвите на егоизма си, готови на всичко в името на собствената си потребност. За добрите гората е аромат на билки и горски плодове,шум на листа и звуци, носещи свобода, за която не ни трябва парола и WI-FI. За миг се размечтах на плажа, исках да съм нейната гора, а тя елена с кръста между рогата, носещ цялото изящество на света. Исках да спра времето и да останем още малко на плажа с нея,имах нужда от такъв приятел. Приятелството е най-силното хапче за омразата,социалните мрежи ни отнемахa повече отколкото можем да си позволим да изгубим. Истинските отношения са онези, които са започнали с небрежни погледи,докосвания и онова чувство,което те кара да не искаш да си тръгнеш.

Надеждата  да я видя отново вече беше на командно дишане и докато търпението ми искаше евтаназия я видях. Плуваше на няколко метра навътре в морето право към мен.Същата тази квадратна бутилка, носеща цвета на гора през пролетта и емоцията на двама непознати,които нямаха търпение да се срещнат отново.

Видях  писмото вътре и вече знаех,че е за мен. И като нетърпението на Стефан Цвайг в новелата – "Писмо от една непозната". Извадих писмото от бутилката и зачетох под сянката на дъбовата гора,започваща веднага след пясъка.

"Мило момче,все някога ще се намерим там, където мечтите и реалността оставят следите на свободата да мечтаем,да общуваме с мастило,езика на тялото и погледи, хванали тен от чакане да бъдат забелязани. Ще се срещнем пак, обещавам ти, до тогава не спирай да бъдеш комуникативен, без да използваш нещо,което се нуждае от зарядно и WI-FI, пази природата и обичай животните. Разговорите с теб са леки като перо на сова,онази от нашата гора,помниш ли? Ще ме намериш на плажове без бетон и суета, с голдъни, разхождащи се без повод и каравани гледащи към морето. Не (ме) забравяй Елена". 

Вашият коментар