В България има един общонационален синдром, според който можем, знаем и разбираме от всичко. Но също така тезите, които се защитават, често не биват подкрепяни с доводи и аргументи и основните такива, обикновено са „Защото е така!“.
Разбира се, за да бъде човек прав, трябва да има определен набор от знания, но най-важното е да умее да защитава добре тезата си. Дори и морално грешна, подкрепена с правилните аргументи тя може да изглежда достоверна и вярна.
Примери за това в историята има много, но като че ли най-яркият от тях е Хитлер. Той е бил блестящ оратор, който брилянтно се е възползвал от ситуацията и е разчел обществените настроения. Речите му са вдъхновявали хиляди души и те са били готови да дадат живота си, защитавайки зловещата политика водена от него. И както всички знаем, равносметката от „правотата“ му тогава е повече от жестока.
В съвремието ни британският политик, разбунил духовете с изказванията си срещу българските и румънски имигранти Найджъл Фарадж, също така умело успя да убеди една не малка част от британците, че българите и румънците са заплаха за тяхната социална система и усложнено положение на пазара на труда. Дори фактите и статистиките да отричат твърденията му, мнозина англичани буквално повтаряха думите му, убедени в тяхната правота.
Много подобни примери могат да се открият и в проповядваната от Съединените щати политика на необходимост от водене на войни в Близкия Изток.
В България обаче, с последните събития си пролича колко обществото не може да защитава тезите си. Множество протести, провокирани първоначално от високите цени на ток и парно, отключиха редица искания, които едва ли някога някъде биха могли да се осъществят. Става дума за премахването на партийната система, политическите личности, структури, организации и прочие, и съсредоточаването на властта в ръцете на народа.
Не става ясно обаче за коя от трите власти става въпрос – законодателната, изпълнителната или съдебната, или всичките, нито за начините по които това може да се осъществи. Провокирани от несправедливостите в живота си, мнозина от излезлите да протестират припознаха тези искания, които в действителност са част от идеологията на организация „Че Гевара“, но не можеха да обяснят с какво трябва да се замени досегашния политически „елит“.
Редица политолози, социолози, психолози, историци, журналисти, артисти и действащи политици, се изредиха да тълкуват исканията на тълпата, да обсъждат манталитета на българина и да правят прогнози за близкото бъдеще. Никой от тях обаче не обърна сериозно внимание на утопичните скандирания за власт на народа и премахването на политическите субекти. За тях това си остават искания, които нямат своето реално осъществяване и са се родили от неразбирането на начина по който функционират обществените взаимоотношения. Но хилядите хора, припознали тези искания засвидетелстват една умора от еднообразната политическа клика и въобще от „празнодумната“ полемика.
Действително хората искат по-добър живот, в който дори не знаят кой е министър-председателят на държавата, но знаят, че като съвестни данъкоплатци когато имат нужда държавните структури да работят за тях – те ще го направят. Когато здравето ни е застрашено – получаваме адекватно лечение, което е безплатно и държавата защитава интересите на гражданите си, а не на чуждестранни корпорации.
За автора
