Великобритания е една от примамливите работни дестинации за българите от години насам. Държавата привлича с либералната си социална система и широките възможности за труд, както и с по-лесният достъп до работа от административна гледна точка в сравнение със САЩ, на пример. А и членството ни в Европейския съюз също има съществено значение за избралите да търсят професионална реализация извън пределите на родна България.
Но проблеми има и в рая. Преди известно време Лидерът на Партията за независимост на Великобритания (UKIP) Найджъл Фарадж, британския министър на регионалното развитие Ерик Пикълс и редица други политици в страната, изразиха притеснението си, че след отпадането на ограниченията за българи и румънци от 2014 година, те ще „залеят“ държавата и ще затруднят значително социалната им система.
Последвалите реакции от българска страна бяха толкова неадекватни, че започвам да се питам – дали въобще сме способни да стигнем англичаните? И не говоря за изравняване на икономики, темпове на развитие и социална система, а за правилна оценка на политическите ситуации и извличането на възможно най-много дивиденти от тях.
Предполагам за никой не е тайна, че острите изказвания на политическия лидер Найджъл Фарадж, целят единствено привличането на повече симпатизанти към проповядваната от него политическа идеология.
На базата на подобни минала събития, когато ограниченията за държавите, присъединили се към ЕС през 2004 година, се премахват, очакваният брой на имигранти надхвърлил значително прогнозите на британските анализатори. Разликата е, че тогава английската държава не се е намирала в рецесия. Много от пристигналите имигранти започнали да „цедят“ социалните помощи, без да са допринесли за икономиката в държавата. Точно от това се опасяват днес британските политици и умело спекулират със ситуации от миналото.
В същото време гъделичкат британеца по чувствителните за него, в сегашната икономическа ситуация, точки като липсата на работни места, пренаселеността, издъхващата социална система. Така британската общественост се консолидира срещу заплахата от нациите, придобила измерения на велик злодей. Оформя се една враждебна среда за българи и румънци, която би отказала бъдещи вълни от имигранти.
Well done!
Политически ходове, които дори и да спекулират с невярна информация (такава е твърдението, че българите предимно се възползват от социалните помощи в страната), ще спечелят обществено одобрение и ще постигнат конкретни резултати, което ще доведе и до доверие. Два основни аспекта, от които се нуждае една политическа формация за предстоящите избори през 2015 година.
Това което трябваше да направят българските политици е да се възползват от създалата се ситуация и да започнат да пропагандират програми, целящи да ограничат безработицата през следващата година и разбира се – да засвидетелстват загриженост и подкрепа за сънародниците извън граница. Нещо подобно направиха румънците, които изтъкнаха добрите си икономически показатели и Брутен вътрешен продукт в сравнение с Великобритания, като причина да ограничи броя но хората предпочели да напуснат държавата.
От българска страна, посланикът ни в Англия Константин Димитров, отхвърли възможността за пристигането на такъв голям брой българи през 2014 година, без обаче да подкрепи твърденията си с реално задействани политики в България. Тези висящи във въздуха думи, едва ли биха убедила британското общество, което вече е притеснено за бъдещето си и иска да се защити. А в същото време български политици, силно засегнати от изявленията и разразилата се полемика в Англия, настояват Найджъл Фарадж да се извини.
Но очевидно родните ни политици не са достатъчно узрели и не умеят да се учат от историята и да разберат, че държава като България не може да настоява пред държава като Великобритания. А в политиката винаги има изкупителни жертви, чрез които се проповядват идеи. Такива са евреите по времето на Втората световна война; германците след нея; руснаци и американци по време на Студената война (в зависимост от коя страна на Желязната завеса стоим); целият арабски и мюсюлмански свят, след събитията от 11-ти септември 2001 година, и много други подобни примери.
А най-лошото е, че хилядите високообразовани, работещи българи на острова, са гледани като терористи на британската социална система. Липсата на адекватна реакция от българските политици, принуждава сънародниците ни да се защитават сами – да сформират общности и групи в интернет…
Българската икономическа и вътрешно-държавна ситуация не позволяват да се защитаваме и аргументираме с тях, но един добър политик би спекулирал с различните програми на Агенцията по заетостта, осигуряващи работа на млади специалисти и насърчаващи придобиването на редица други умения, като компютърна грамотност, изучаване на езици и други.
Обидата и настояванията за извинение са присъщи на слабите, силните сами се защитават!
МИКЦ – Пловдив Област
За автора
