Когато си зад волана, не се прави на по-велик…

Случи се това, което се случи. Което се е случвало и ще продължава. Погледът фиксира ситуация, логиката веднага изплита уравнението и крайния резултат, но психиката още е неготова да го приеме. А именно: oтцепен район, тълпа, полицейски коли, пожарна кола, лек автомобил и на метър тяло. Сборът от елементи, логиката веднага реши уравнението, но психиката отказва да го приеме. Както се знае, прегазено дете.

Вечерта, когато си легнем, психиката най-накрая осъзнава какво са видели очите, изправя се пред логиката и приема истината, каквато е. Погубен живот!

Приемам го лично, всички трябва да го приемаме лично… много лично. Уважаеми бъдещи, млади, стари шофьори… тия с лъскави коли и ония с ръждиви тенекии, когато седнем зад волана НИЕ маневрираме по линия на живота, не просто караме кола, НИЕ управляваме ОРЪЖИЕ, което е погубило не един и продължава да погубва.

Нека не си казваме "това няма да ни се случи"… дали?

Практиката показва друго. Когато не си напомняме да сме ВНИМАТЕЛНИ, когато забравяме да не бъдем ТЪПАНАРИ резултатът може да е или ЧИСТ КЪСМЕТ или ЛОШ КЪСМЕТ. Това е! Тотото, на което си играем, не само с нашия, а и с околния живот. Такива думи нищо ново не казват?

Така и така играем тото ежедневно. Нека сме съобразителни за да разкараме лошия късмет…

Казвам го като шофьор и пешеходец

За автора

Вашият коментар