Кой знае какво е истинското щастие?

Джоузеф Конрад е написал: "Кой знае какво е истинското щастие? Не клишираната дума, а истинският ужас. Самотниците, които носят маска, най-нещастните бездомници прегръщат някой спомен или се вкопчват в някоя илюзия". Кой знае какво е? Всеки си задава този въпрос.  Добре де, може би не всеки, но аз си го задавам доста често. Щастието е равно на пари, огромна къща и БМВ последен модел. Това ли е? Или щастието е скрито в усмивката, в добротата в простите неща.  Истината е, че пълното щастие е напълно субективно.

Въпросът, който обаче иска да изясни Джоузеф Конрад според мен е мнгоо по-дълбок от това "какво е щастие?" Може би той търси отговора на въпроса "дали привидното щастие е реално или е просто временна измама?". Истинско ли е това да се разкъсваш между себе си и това, за което те мислят другите?

От страх да не бъдеш отхвърлен, ти всяка сутрин се будиш, ставаш от леглото и се поглеждаш в огледалото. Малко си  леко блед и уморен, спи ти се адски много и се тормозиш от толкова много въпроси в главата си. Вадиш я от гардероба – чисто нова, идеална, прекрасна, лъсната до блясък – твоята щастлива усмивка. Прилепва ти  просто перфектно, точно като маска, като втора кожа. И така, слагаш я и до късната вечер, ти си винаги щастлив и усмихнат.

Това фалшиво щастие обгръща твоята душа, която крещи с писък под тази маска. Истинско ли е, когато болката в реалния живот е непосилна и избираш фантазията за убежище – търсиш спасение в предгръдката на някой спомен?  Джоузеф Конрад пита "истинско ли е това според теб?"

Вашият коментар