С огромен ентусиазъм и подкрепа, спортният журналист Крум Савов се присъедини към кампанията “Аз карам велосипед, последвай ме!” – социална инициатива, която популяризира карането на велосипед в града като път към здравословния и по-качествен начин на живот.
За журналиста карането на колело е добър начин да се постигне желаната форма и затова прегърна идеята повече хора да използват тази алтернатива. “Много дълъг период от време се придвижвах навсякъде с велосипед – на работа, по срещи, из центъра на града… Все пак съм спортен журналист – отива ми! Но дори и да не бях, това не пречи. Сега малко по-рядко го правя – по-сложно е когато имаш малки деца, но и те вече пораснаха и караме заедно велосипеди, така че последвайте ни и вие, моите трима са малко!”, смее се Крум Савов.
Днес в големия град не е съвсем “безнадеждно” да караш колело. Разбира се, не може да скрие, че вижда и доста причини, които спират хората да използват велосипеда за придвижване. “Има и безопасни маршрути за велосипед и доста създадени условия вече, а “маниаците-велосипедисти” винаги намират начин. Но често е рисковано, особено за децата. Няма и толерантност и от страна на шофьорите – нито спрямо пешеходците, нито спрямо мотористите.”, споделя Крум Савов.
Май имаме доста какво да научим от страни като Дания и Холандия и според него няма нужда “да откриваме топлата вода” – те са го измислили вече, ние просто трябва да го приложим тук. И малко по малко ще се промени и културата ни и отношението ни към велосипеда. “Да, може би има “загубени” поколения, но има и такива, които можем да спечелим за каузата, както и политици и общини, които да осигурят средствата и да подобрят условията за велосипедистите”, убеден е журналистът.
Разкрива и неговите причини да подкрепи каузата: “Живеем достатъчно натоварен и изнервен живот, агресивни сме зад волана, имаме нужда от малко повече релакс. Велосипедът може да ни го даде! Ако не ти достига време за друг вариант, той е начинът да си в кондиция, да си трениран, да поддържаш добра форма и фигура. Велосипедът ти дава едновременно физическо натоварване и емоционално разтоварване. Особено, когато е със семейството, това е допълнителна емоция, която аз наричам “тиймспирит – духа на отбора”.