Запознайте се с чичо Митко. Всяка сутрин той става точно в 5 часа, прави си кафе, взима пакет с цигари и кръстословицата, която решава от една седмица и тежко пристъпва към тоалетната. Там с удоволствие прекарва около 30 минути, в които блажено освобождава дебелото си черво от напрежението на снощните боб с наденица и сланина.
След като вече е приключил със сутрешния си тоалет, чичо Митко се отправя към работното си място… То не е точно „място“, защото той е таксиметров шофьор, но да кажем, че започва работният му ден.
Тромаво и тежко сяда в автомобила и пали цигара, докато наглася силата на новото супер турбо модерно парче на изгряващата поп-фолк певица, чието име все забравя, а така я пишат в кръстословиците…
Първата дестинация е както обикновено най-близкото „денонощно“, откъдето чичо Митко трябва да се запаси с достатъчно количество цигари и разбира се поне още едно кафе. И тази сутрин диспечерката му съобщава адрес и рахата на нашия герой малко е нарушен. Трябва да се работи!
На посочения адрес чичо Митко доволно разбърква, купеното преди малко кафенце и отваря пакета с цигари. Отпива… Пали… Ех, че кеф!
Млада симпатична жена с малко детенце в ръцете, излиза от съседния вход и чичо Митко лекичко подсвирва, облизвайки се като някой котарак! Това се оказва клиентката. „Още по-добре“ – помисля си Митко и опъва доволен от цигарата си.
Жената обаче не остава особено доволна – тя поставя внимателно детето си на задната седалка в автомобила и се настанява до него. Учтиво моли шофьора да загаси цигарата си.
„Ейй, че претенции“ – помисли си чичо Митко – „Току що я запалих“, но изпълнява молбата на клиентката си. Но това не я задоволи напълно – тя поиска и да отвори прозорците, за да се проветри, защото в колата намирисваше на цигари. А навън 3 градуса и духа… Това дойде твърде много да нашия герой и той избълва порой от думи срещу нахалството на префърцунената жена.
– Ейй, това българинът няма угодия, госпожа! Пък и нахален! Подадеш му пръстче – отхапва ти цялата ръка! Сега викам хайде детето, нали, ще си хвърля цигарата, ама сега пък прозорците да съм свалял – миришело! Вънка е студено, госпожа, после ще кажете, че Сте се простудили! А тука няма как да мирише, като съм запалил преди 1 минутка. Ама добре, Вие сте клиентка, айде… Ама това българинът е много нахално същество – само знае да мрънка и никога угодия няма да има за него. Сега ни изкараха нас пушачите престъпници едва ли не! Ще кажеш, че убиваме някого… Не може човек едно кафнце да изпие, така на спокойствие без някой да вземе да мрънка…
Жената мълчаливо изслуша тирадата на таксиметровия шофьор, слезе на посочения адрес, след 15 минутно пътуване, и се отправи по задачите си за деня. А чичо Митко блажено си запалва цигара и усилва радиото от което звучи новина: „Правителството готви промени в здравния закон и се очаква тютюнопушенето в заведенията отново да бъде разрешено. Това ще спомогне на отрасъла да стъпи отново на краката си след претърпените сериозни загуби от пълната забрана за тютюнопушене. Собствениците на големите заведения ще използват обособените зали за пушачи и непушачи, а по-малките ще имат право да избират дали в тях да се пуши или не, като трябва да има добра вентилация.“
„Ей това е! Браво! Едно хубаво нещо да направят тия горе!“, помися си чичо Митко и отпътува с мръсна газ.
Добър ден, драги читатели! Пихте ли кафе? А цигара запалихте ли? Насладихте ли ѝ се максимално в топлото и уютно кафене? А обърнахте ли се да видите майката с невръстното дете, които отчаяно се опитваха да се спасят от вашия дим?…
За автора
