Добре дошли в Клюкарник.ком, менюто днес включва дълготрайни часове прекарани в шпиониране на статусите и публикациите на бившия/бившата и разглеждане на профилите на всички момичета/момчета, осмелили се да харесат някоя от тях. Като алтернатива предлагаме отбелязване от всякакви „яки“ места и моментално качване на направените снимки, за да могат всичките ни „приятели“ да се чувстват като част от нашето преживяване.
Може би така трябва да изглежда описанието на социалните мрежи, предоставящи огромни количества от лична информация и задоволяващи потребностите от научаването на интимни подробности за хора, които ни интересуват. Ако вярваме на филма за създаването на Facebook, то тогава една от най-големите социални мрежи в съвремието ни, е възникнала именно поради стремежа на хората да се ровят в „мръсното бельо“ на тяхното обкръжение. А това толкова увлича, че превръща много от потребителите в пристрастени към мрежата и виртуалното общуване, отшелници.
Живеем във време на високи технологии, развиващи се с бесни темпове, които превръщат в реалност мечтите на създателите на едни от най-известните научно-фантастични книги и филми на миналия век. Но подобно на техните разкази, човечеството не съумява особено да владее последиците от това развитие. Пример за това е трудният контрол на интернет пространството, пиратството, кражбата на интелектуална собственост, порнографията и други.
С навлизането на интернет общуването чрез социални мрежи и тяхното усъвършенстване, започна бавно, но тенденциозно да се ограничава прякото социално общуване между хората. Новите технологии, целящи да задоволят потребностите на клиентите си, все повече и повече улесняват виртуалното общуване, а хилядите цветни приложения, привлекателен интерфейс и възможността да се разберат пикантни подробности за симпатягата от бара, ги превръщат в любима „играчка“ от която е трудно да се откъснем.
Но тази технологизация и пристрастеност към социалните мрежи, като че ли напомнят на зараждането на друг фантастичен сценарии, в който хората са достигнали до такова ниво на отвращение един от друг, че отбягват абсолютно всякакъв физически контакт ( „Голото слънце“ – Айзък Азимов). Ако не вярвате, отидете в някое „тузарско“ заведение в града и се огледайте… телефоните на голяма част от посетителите ща са им в ръцете и те ще извършват изключително важни действия с него, но няма да комуникират с човека до тях… тези хора публикуват снимки от мястото на което се намират, пишат статуси и коментари.
Тяхната реалност е заменена с виртуалния им образ, за който полагат огромни усилия да издигнат на пиедестала на „готиния“ на facebookland – максимален брой приятели, множество „харесвания“ на снимки и постове. Тези хората забравят как да общуват с хора. Да не говорим за проблемите които възникват при липсата на интонация и мимики на лицето. За тях е драма когато някой не им одобрява поканата за приятелство два дни или когато бившият/бившата се обвърже виртуално с друг, въпреки че са знаели за това месеци преди…
Facebook e мания, създадена от един самотен човек, търсещ отговори на въпроси които го страх да зададе. Сега тези отговори може да не го интересуват, но творението му превърна хиляди в самотници…
Целта да бъдем „някой“ е цел номер едно в социалните мрежи, но не трябва да забравяме, че когато си „някой“ във facebook си „никой“ в реалния живот.
За автора
