Преди три години, управлението на държавата, под ръководството на Бойко Борисов, създадe законопроект, налагащ определени ограничения върху интернет медиите. Те трябвало да се подчиняват на закона за печатните медии, с което да гарантират достоверността и коректността на предоставяната информация, както и правото на отговор.
Но социалните мрежи, личните сайтове и блоговете не се предвижда да бъдат обект на този закон.
Три години по-късно, започва да се прошепва едвам-едвам, че този законопроект най-после ще бъде внесен в Народното събрание за гласуване. А интересното е, че е много трудно да се намери информация по казуса… може би благодарение на многобройните протести, които отнемат цялото внимание на родните медии.
Нещо което привлича вниманието е, че дори по времето на Борисов, предложението за законопроекта е на депутата от ДПС Четин Казак, но тогавашните управляващи веднага приели идеята и започнали работа по изработката на закона.
Твърде тревожни са обаче мотивите на депутатите – преди и сега, за това решение, а именно да не се уронва престижа на кандидат-депутати, кметове и всички видове висши органи, като изданията трябва да бъдат задължени да публикуват право на отговор и да бъдат глобявани. Което недвусмислено изявява намерението на депутатите да ограничат потоците от информация по благоприятен за тях начин.
За никого не е тайна, че всяка политическа партия разполага с наемници, които да пишат положителни коментари за своите работодатели във форумите на интернет медиите и социалните мрежи. Което е един вид опит за манипулация на обществеността. Ако се въведе и цензуриране на предаваната информация, дали ще можем да говорим за достоверна информация?
Вярно е, че в интернет всеки може да напише каквото си пожелае, но личните страници и блогове няма да попаднат под юрисдикцията на ограничителния закон. Друг е въпросът, че понятията се размиват и нормативно не е изяснено дали това е информационен сайт или личен.

Само преди няколко дни, американската неправителствена организация Freedom House, публикува годишния си доклад „Страни в преход 2013“, според който независимостта на българските медии продължава драстично да се влошава. Според изследването икономическата криза е съсипала приходите на медиите, увеличила е зависимостта от правителствени реклами и политическата обвързаност на техните собственици.
Според някои интернет блогъри, голяма част от сайтовете за интернет залагания не могат да бъдат отворени на територията на България, което разбира се ограничава потребителите да ползват само родните такива.
А дали това е лоялна конкуренция – не знам. Но ние трябва да си отговорим на въпроса дали отново искаме да живеем в свят на манипулиран информационен поток?…


