Теория на конспирацията: Дали държавата ни не се управлява от таксиметров шофьор?

(на снимката: Ръка на престъпник, извършващ криминално деяние)

Дали мистериозният „#КОЙ“, който управлява тайнствено Република България и създава непрекъснато странни коалиции между националисти и русофили, между партията на турците и партията на патриотите и т.н. всъщност не е таксиметров шофьор?

През последните месеци страната ни гърмя с много скандали от рода на теглене на огромен заем от между 16 и 24 млрд. евро или лева (иронизираме, вижте и карикатурата от „Капитал“ по повода), реформа в образователната система или проблемни дипломатически отношения с разни държави по света. 

Тези неща обаче сякаш са твърде отдалечени от обикновения човек, който от понеделник до петък ходи на работа, прибира се, гледа „Господарите“ и заспива кротко върху клавиатурата, скролвайки из фейсбука си. Няколко решения, които обаче директно засягат този обикновен българин, мен, теб и останалите, така и не направиха „новина“.

Предистория – преди много години Държавата реши, че някои таксиметрови фирми возят прекалено скъпо. Така се появи максималната стойност, накоято може да ви се таксува изминаването на един километър разстояние. Съвсем наскоро пък Държавата взе и друго, особено важно решение: някои таксита возят прекалено евтино. Така се появи и минималната стойност, на която може да ви таксуват. Така вече таксиметровите услуги са ограничени в една много строга и тясна рамка.

Представете си го по следния начин: Вие и вашият съсед произвеждате домати. Вашата почва, обаче е по-плодородна и с еднакъв труд и усилия, тоест еднакакъв разход вие сте изкарали 100 кг домати, а съседът ви – 80 кг. И вие, и съседът ви сте изхарчили 100 лева в торове, труд, семена, наем на пазара и др. – така, за да сте на нулата и да може да изплатите собствения си труд, може да продавате вашите домато за по 1 лева на кг. Съседът ви, обаче не може – защото така, ако си продаде всички домати, ще получи 80 лева и няма да може да си избие разходите. Затова е задължен да продава доматите си на цена от поне 1,25 лв. Поради ред обстоятелства – например, защото вие сте работили по-усърдно и сте поливали и почиствали от плевели по-често доматите си, може да си продадете доматите на по-ниска цена, т.е. да привлечете повече клиенти.

Тук обаче идва Държавата. Единият вариант е Държавата да реши, че вашият съсед е твърде алчен. Да, може да е бил мързелив и да не се е старал, но никой не кара насила клиентите да купуват от неговите домати. Държавата обаче смята, че 1,25 е прекалено висока цена за доматите и налага „масимална цена на килограм домати – 1,10“. Съседът ви си продава всички домати, защото цената е относително изгодна и получава 88 лева при инвестирани 100. И фалира.

Другият вариант е да дойде държавата и да измисли „минимална цена“, понеже се съмнява, че вашите домати за 1 лев са съмнителни по някаква причина (не мога да измисля някаква метафора, тъй като не виждам логика в минималната цена за таксиметрови услуги). Така измисля минимална цена от 1,20 за кг. Вашите и доматите на съседа са на една и съща цена и въпреки, че вие сте се трудили повече и сте инвестирали повече личен труд, крайният резултат е същия. Така Държавата убива всякакво желание за предприемачество.

Тук идва и последния хит от последните седмици. Както си седите на пазара със съседа, изведнъж забелязвате, че клиентите ви намалят. Дочувате, че трети ваш съсед е решил да продава домати директно от дома си, през интернет. Клиентите му пращат съобщение, че искат 1 кг домати и си ги вземат, без той да плаща за сергия на пазара. Елиминирайки този разход, третият ви съсед, да го наречем условно UBER-съсед, може да си позволи и по-ниски цени и по-голямо удобство при контактите с клиентите.

Вие какво бихте направили – бихте се оплакали на държавата, да запази статуквото и хората да си пазаруват като в Средновековието от селския пазар, или бихте се опитали да се преборите с конкуренцията на UBER-съседа, като също предложите онлайн услуга или други удобства?

Според мен България се управлява от таксиметров шофьор. С потник, ланец и безброй истории от Слънчев бряг през 80-тте. Знае на кой пост точно трябва да играе Матей Казийски, какви са проблемите със сечения бекхенд на Григор Димитров (който, убеден съм, нарича по български „слайс“) и колко трябва да се инвестира в българското кино, за да стане добро, като западното.

Освен това, управителят на българската държава има бизнес връзки и с таксиметровите услуги – или такъв братовчед. Редовият български гражданин не бива да се сдружава с друг български граждани – да ползва UBER, да си урежда транспорт през групите за споделено пътуване или пък да се качва на автостоп.

Общо взето това се получава, когато чакаме държавата да урежда отношенията между хората, а не ние да имаме свободата да решаваме сами. Няма значение дали става въпрос за таксиметрови услуги, плащане на здравни осигуровки или избор на учебник…

Заб. Има и готини таксиметрови шофьори, на които искам да благодаря. Мъже или жени, млади или стари, които не търсят само повод да се оплачат от дупките по пътищата или колко зле са им оправили водната помпа, а когато не ти се говори – ти мълчат, когато ти се говори – може да разговарят и по по-разнообразни теми. Може би в скоро време държавата ще забрани и тях, защото с прекалената си учтивост печелят повече клиенти. Чакаме закон за задължителна максимална учтивост на таксиметровите шофьори!

За автора

Вашият коментар