Защо не можем повече да работим и по-малко да говорим?

Във втората част на регионалната младежка среща „Образованието среща бизнеса” вече по-конкретно беше засегнат проблема със стажовете. Дали те са проформа или не? Защо трябва да се отиде на стаж и какво печели един работодател, предоставяйки стаж? Беше представен проектът на Оперативната програма за развитие на човешките ресурси, стартиран октомври 2010, в който са взели участие безработни младежи до 29-годишна възраст, регистрирани в бюрото по труда.
Продължителността на проекта е 36 месеца и са отпуснати 35 000 000 лева за финансиране от държавата. Като резултат от това са заявени 829 работни места от фирми, 802 младежи са кандидатствали, от които 200 са вече включени в заетост. Сферата на проекта се разпространява във всички страни на икономиката . В крайна сметка фирмите сключват договор за постоянна заетост със студента. Г-жа Светла Стоева – председател на Управителния съвет на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси, изрази несъгласието си относно твърдението, че бизнесът не се грижи достатъчно за студентите.
 
„Напротив, казва тя, всички големи фирми имат стажантски програми, които са действащи.” Г-жа Стоева изказа мнението,че грешки и трески за дялане има и в двете страни – и в бизнеса, и в образованието. За да докаже тезата си тя даде примери за такива и от двете сфери. „Повечето млади хора не сме предприемчиви„, каза зам.-председателят на НПФ Лилия Еленкова, по повод разискваната тема защо се получава това разстояние между бизнеса и образованието. „Трябва да си прокараш пътя във бизнес средите сам, трябва да се рискува (Големите пари идват от големия риск). Младите хора трябва да се научат да спрат да бъдат бутани, а да се научат да се справят сами. Ние сами да избираме целите си и да прокарваме себе си като продукт за реализация.”
 
За пореден път се доказа, че примери и идеи всеки може да дава. Наистина, опасенията ни, че това ще се превърне в поредната говорилня се осъществиха на 80%. Идеята на срещата не беше да бъде като всички други подобни – едно обсъждане на проблеми в дискусионен вариант, отново и отново фиксиране на конкретни въпроси, засягащи студентите, мнения и идеи, но засега никакъв план за действие. Като млад човек благодаря за гласността, но тя ни създава илюзията за вършене на работа, за решаване на проблема. Няколко фирми представиха стажовете си за нас, студентите. Благодарим за оправдаването на очакванията ни за тази среща.
Но другите… не искаме обещания, още констатации, повтаряне на вече до болка позната информация, искаме проекти, действия, решения, реалност.
 
 

За автора

Вашият коментар