Дойде месецът, през които, всяка година се подаряват мартенички , връзват се с пожелание за здраве, щастие и плодородие – март месец. Също така, през този месец се палят огньове, за да се изгорят змиите и гущерите, въплащение на "мръсното" и лошото, гонят се злите духове с дрънчене на метал или иначе казано пречистваме света си от това, което не принадлежи към него.
За разлика от науките изучаващи културата, социалните такива разглеждат света по различен начин. Той се дели на сакрално и профанно, свят, в който ежедневното ни притиска и ни обгръща в пипалата на монотонността и сивотата, а ритуализацията или наличието на сакрално време и пространство придават смисъл или "разнообразяват" обикновения живот на човека. Празниците са изражението, видимият спектър на ритуала и от обяснението дотук може би става ясно, че освен рационалната страна на връзването на мартенички за здраве и плодородие или прескачането на огъня за гонене на злите духове, съществува и сакрализация на ежедневието, т.е. откъсване от случващото се досега. Покровителка на този месец е Баба Марта, която има своите специфики и придава облик на празника, тъй като всеки ритуал (празник) се нуждае от "ядро". Тя е люта и трябва да се пазим от нея, но също така е добра и дарява здраве и плодородие, поради което трябва да бъде омилостивявана, да не бъде разгневявана.
Има поверие, че младите хора (най-вече момите и булките) трябва да се "покажат" на Баба Марта и те са тези, които могат да спечелят благосклонноста ѝ, докато по-възрастните жени могат да я разгневят. В обобщение, младите, на които ще обърна повече внимание след малко, са на почит и те са тези, които могат да спечелят благополучие, плодородие, здраве и щастие на хората.
От друга страна, съвсем тематично, за празника на Баба Марта, Цар Симеоновата градина в гр. Пловдив е "окичена" в бяло и червено, ленти, които я обгръщат в цялост, сякаш онези, които са го направили искат да е толкова плодородна, че през следващата година да се превърне в Central Park. Всъщност, явлението се нарича модернизация или "реконструкция и обновяване на зелени площи" , въпреки че повече прилича на местопрестъпление от криминален телевизионен сериал, но външният вид не е толкова важен, колкото процесите, които се случват там.
Не забравям и зелените мрежи, с надпис "Внимание! Строителен обект", изникнали пред очите на посетителите, заградили едни от най-посещаваните места в Цар Симеоновата градина.
Накратко, аз като младеж, който посещава Градината и по-точно Пеещите фонтани (по мое мнение Сърцето на парка), виждам майки с деца, граждани, разхождащи се сред зеленината, опитващи се да се оттърват от въздуха и шума на града и възрастни хора, но най-вече виждам средище, където ние младите хора можем необезпокоявани да се събираме, да комуникираме помежду си, да бъдем сред природа, вместо да стоим пред компютрите и телевизорите си. Там се забавляваме, пием кафе, храним се, запознаваме с други хора, учим, четем книги, обсъждаме идеи, понякога пеем, свирим и допринасяме за магията на нашия прекрасен град.
Това е място, на което спортуваме, учим се да караме скейтборд, ролери, кънки, колело, крием се от рутината на ежедневието, образоваме по-малките от нас, продължаваме несекващата комуникация между поколенията … живеем живота или иначе казано – ритуализираме всекидневието. Всички тези процеси не са плод на една или две години, а преобразуването на тази среда се е случвало от много поколения младежи. Вярвам, че нашето битуване там е по-скоро навик, навик който е граден, поради нуждата на младите хора да имаме пространство, но не просто физическо такова, а среда, в която да бъдем себе си и да живеем живота, но какво по-добро от обществените пространства, озарени от младежка глъч, която поддържа градското пространство все още дишащо и с туптящо сърце.
Това, от което съм най-притеснен е, че физическите ограничения в периода на модернизация на парка ще доведат до неизброимо количество социални процеси (някои от тях негативни), засягащи всички посетители на парка, но най-вече нас младежите, които като че ли по навик ходим там. Условията за възможност се появяват, поради спецификата на периода на младостта и именно невъзможността за поддържане на навика (ходенето на това определено място), който е граден с години и сега ще бъде разрушен.
В опити да запълним свободното си време, сме склонни да се обърнем към наркотиците, алкохола, престъпността, затворения живот пред компютъра, агресия, също така липсата на среда, където да общуваме помежду си, да обменяме идеи, може да доведе до необразованост, убийство на креативността и разума, поради неосъществените "мисловни упражнения" и накрая, но не на последно място намаляване на неформалните пространства за спорт и физическа активност.
Обрисуваната картина е мой опит да надникна в евентуалното бъдеще, в което случващата се "реконструкцията и обновяването на зелените площи" на територията на Цар Симеоновата градина е в пълната си сила. Няма да споменавам екологичните последици и дисбаланса между природа и градско пространство.
В заключение е много важно да кажа, какво според мен е нужно да се направи, за да се избегнат непредвидени, негативни последици. На първо място, в такъв тип дейности, засягащи една или друга общност или "ползвателите" на дадено градско пространство, трябва да се включат социални учени (например социални антрополози), за да се разбере нагласата на обитателите и какъв е най-добрият начин да бъде реализиран проекта – не само средставата са важни, а и ефективността.
На второ място, организиране на публични дискусии, информацията. за които да се разпространи достатъчно рано и достатъчно широко в публичното пространство. На трето място, трябва да се отвори възможност на заинтересованите страни да участват в наблюдението и идеиното изпълнение на заложените вече проекти.
Комуникацията между вземащите решение и бенефициентите е изключително важна, защото първите представляват вторите и разполагат с техните средства, което е показател защо структурният диалог е значим! Да не говорим, че и протестите, друга форма за изразяване на общественото мнение, направени от гражданите на Пловдив пред сградата на общината не бяха чути …
По-горе изброените решения се отнасят преди всичко за периода ПРЕДИ случването, но след като вече се е случило, какво трябва да направим ? Моят отговор се състои в две части. Първо намирането на нов градски топос, който да подхожа на нуждите на младите хора, което впрочем би трябвало да бъде сградата с наименование "Младежки дом", за която имам опасения, че съвсем не е обитаема от младежи, но това е тема за съвсем друга дискусия.
Втората част е свързана с изграждането на нови младежки, градски топоси – нужно е ние, младежите да участваме в изграждането, наблюдението и управлението. Ако пък това е твърде непосилна задача, младежките НПО-та са създадени точно с тази цел. Те са обединения на младежи, които да отстояват позицията на техните съграждани (и не само), да участват с компетентно мнение във взимането на решения и да правят информиран избор при належащи ситуации.
Все пак, тук е мястото да благодаря от името на младежите на гр. Пловдив за изграждането на Младежки център на територията на Гребната база, на зам.-кмета по спорт, младежки дейности и социална политика Георги Титюков, който се надявам, че няма да пропусне взаимодействието с младежите на град Пловдив или поне неправителствените организации, представляващи голяма част от тях.
Помнете, вие сте градетели не само на собствената си съдба, но и на другите около вас!
За автора
