Кандидатите за Европейска столица на културата: Велико Търново твори щастие

Надпреварата за Европейска столица на културата 2019 е в разгара си – остават само няколко месеца до предаването на окончателните концепции на 4-те града финалисти. Екипите вече представиха своята кратка апликационна форма и получиха оценки от журито за предимства и недостатъци. Всеки от градовете Варна, Велико Търново, Пловдив и София има своите интересни идеи в концепциите си, както и слаби места, върху които трябва да се поработи повече. В Mediacafe ще ви представим нашата гледна точка относно шансовете на четирите състезателя, какво ни харесва и какво – не в техните кандидатури. Започваме с най-малкия по население, но вероятно с най-голяма плътност на история, култура и млади хора град – Велико Търново:

Брутният вътрешен продукт и това колко пари печелиш, и какво можеш да си купиш с тях, не е толкова важно, колкото дали в крайна сметка си щастлив от своя живот. Това стои в основата на концепцията на Велико Търново, които си мечтаят да направят хората в града и региона по-щастливи през, а и след 2019-а година. И смятат, че това може да стане най-добре чрез култура – себеизразяване и  споделяне. Търново има своите безспорни позитиви: богат на културно-историческо наследство, а и с голям потенциал от млади хора – дом на 12 000 студенти в двата университета.

Историческите паметници обаче не означават нищо сами по себе си – ако се интересувате от състезанието „Европейска столица на културата“ вероятно ви е омръзнало да слушате, че културно-историческото наследство няма почти никакво значение за титлата – важно е това какво се случва днес и утре в града, а не преди 100 или 1000 години. Може би тук е и най-слабото място в концепцията на Велико Търново, които отделят твърде много време в апликационната си форма за реклама на дългата, безспорно богата история на града. На няколко пъти се правят сравнения от типа „Втори Цариград, трети Рим“ – в България може много да обичаме да обясняваме как градовете ни са българската „Виена“, „Барселона“, „Рим“ или „Лондон“, но едва ли някой в Европа ще се впечатли от това. Градът трябва да покаже своята уникалност, а не че в определен момент от историята си е бил съперник на столицата на Византийската империя. Все пак Рим и Истанбул вече бяха столици на културата – кой европеец би се впечатлил да види техните копия?

Особено важен елемент от кандидатурата са връзките с региона около града. Именно това бе и една от критиките на журито след първоначалното представяне пред комисията през есента на 2013-а година. „Велико Търново вече има споразумение с един от отпадналите градове-кандидати – Габрово и ще работим заедно. Част от тяхната програма ще бъде включена в кандидатурата и ще ги реализираме съвместно“, разказа за Mediacafe Иван Кръстев, експерт „Връзки с обществеността“ във Велико Търново. Всъщност в първоначалната апликация, регионът бе доста сериозно засегнат, но само на идейно ниво. Това обаче вече не е така – Свищов е включен в проект „А“ – идея, провокирана от факта, че всички европейски азбуки започват с тази буква. „Искаме графично да я включим в разлини обществени пространства, паркове, детски площадки“, разяснява Кръстев. В концепцията се споменава както за важното място на Велико Търново в създаването на кирилицата, така и не много познатият факт, че в Никополис ад Иструм (в близост до Велико Търново) през IV век е създадена първата германска азбука.

Може би най-силното предимство на Велико Търново все пак е концепцията: „Творим щастие“. Идеята, че щастието е по-важно от материалните богатства е иновативно в Европейски мащаб и това бе оценено от комисията, добави Кръстев. Изключително е интересна връзката между творчеството и щастието – всъщност търновци искат да покажат не само, че чрез себеизразяване можеш да бъдеш по-щастлив, а и като цяло да разбият клишето, че творците и хората на изкуството са затворени и меланхолични личности. По много елегантен начин мотото се трансформира в тема за всеки от 12-те месеца от годината и съответните културни събития, които ще се случват в съответния период. Месец март, например, е месецът на солидарността, юли – на радостта, а ноември – на познанието. Годината завършва с декември – месецът на вярата.

Недостатъкът, който се усеща в цялата програма на Велико Търново, е концептуалността на почти всичко, за което се говори. Повечето от добрите хрумвания са само на идейна фаза, без да бъде представена някаква реална работа в тази насока. Като пример може да дадем това, че докато в останалите градове има отделна организация, която се грижи за кандидатстването, то във Велико Търново такава ще се създаде чак при спечелване на титлата. И всъщност журито изрази съмнения именно за административния капацитет на Велико Търново да изпълни една иначе амбициозна програма.

„Във финалната концепция ще се опитаме да докажем именно това – че имаме капацитет да изпълним всичко, в което се целим. Надяваме се при спечелване на титлата да направим Велико Търново по-разпознаваем град в европейски мащаб – не само като място, богато на историческо наследство, а средище на сериозни събития от европейски мащаб, които се случват в момента“, казва още Иван Кръстев.

Градът не забравя за бъдещето си – преди първия етап са проведени срещи с над 4000 ученици, а в момента се правят повторни дискусии с децата, относно техните мечти, очаквания и виждания за бъдещето. В концепцията се включват и 12-те хиляди студента от двата университета с техните мнения, идеи и творчески потенциал, уверява Кръстев.

По думите му във Велико Търново са запознати с останалите кандидатури и смятат, че и 4-те града-финалисти биха били достойни да представят България в най-добра светлина, ако спечелят титлата. „Очакваме и вярваме, че ние ще спечелим, смятам, че сме най-достойни за наградата Европейска столица на културата през 2019-а година. Още от преди XIV-и век сме част от Европейското културно пространство, но тук и днес има млади и креативни млади хора, които развиват града чрез културната индустрия“, завърши Иван Кръстев.

Първоначалните концепции, които градовете представиха през ноември 2013-а година и спрямо които бяха отделени финалистите в надпреварата ще бъдат доста променени спрямо финалния вариант. Всеки от кандидатите все пак пази част от идеите си в тайна, така че една прогноза в момента не би била особено точна. Нашето мнение е, че европейското измерение и работата с региона са доста сериозен пропуск в работата на Велико Търново, както и по-активната работа с младите хора – поне по това, което се вижда в концепцията и обликът на града като кандидат в медиите. Добрата концепция и идея с мотото „Творим щастие“ и част от неговите преобразувания имат чудесен потенциал, който ако се развие би дало огромен шанс на града да бъде фаворит във финалната фаза. Към момента обаче сме скептични относно шансовете им, макар и да не отписваме изцяло Велико Търново от надпреварата.

снимки: Фейсбук страница на Велико Търново – кандидат за Европейска столица на културата

Вашият коментар