42…не, 43 причини да обичам България

Присъщо за българина е да мрънка и плюе мястото, където е роден, отраснал и където (за щастие) продължава да живее своя така наречен „мизерен” животец. Проблемът е, че никой не се пита какво харесва в България, по-лесно е да не харесваш и да изтъкваш недостатъци. Аз обаче смятам, че все още има причини, поради които си заслужава да се родиш, да отраснеш и да живееш в чудната ни, малка, но пък красива България. В унисон с прекрасното зимно време реших, че малко оптимизъм ще донесе много усмивки за един още по-прекрасен ден.

1. Прекрасната ни природа. Имаме море, имаме Иракли, имаме незабравими изгреви и залези. Имаме си и планини, красиви и величествени. Прекрасно място за почивка от града и шумотевицата.

2. Свобода. Свободата да се радваме на всичко около нас, свободата да мислим, чувстваме, говорим, слушаме, да се движим. В Мароко например също имат чудна природа – имат си океан, планини и пустиня. Но също така си имат и джамия в центъра на града, на върха на която грациозно е „кацнала” бесилка. Може би да им напомня, че те нямат свободата, която ние имаме. Може би.

3. По-голямото от юмрук сърце на българина. В него винаги има място за още един човек, за още любов и още добрина. Всеки е ставал свидетел на малки жестове (или пък той самият е правил такива), които стоплят сърцето и душата на някой друг. Както днес видях един младеж да тича с бързината на Ивет Лалова след трамвая. Ватманът реши да изчака още един червен светофар, но пък да  не оставя спринтьора да чака в снега следващия трамвай (което, между другото, беше моята мотивация да напиша тази статия).

4. Корумпираната пътна полиция. Разбира се, от гледна точка на милата ни държава, това е абсурдно и не би трябвало да се случва. Но пък от гледна точка на обикновения гражданин, който без да иска (или пък нарочно) е отпуснал крака си на педала за газта  и е надвишил за момент позволена максимална скорост за движение, това е един голям плюс за точките в шофьорската му книжка и съвсееем мъничък минус за джобните в джоба му. (Все пак се обръщам с молба към шофьорите да карат внимателно и към пешеходците да не пресичат, където няма светофар или пешеходна пътека, за да се избягват ПТП)

5. Ниски данъци. Да, някои ще кажат – ниски заплати, ниски данъци – но да не забравяме, че винаги може и да е по-зле.

6. Българските традиции, запазени от стотици години.

7. Типичните български ястия. Преди няколко дена изпращахме за Германия един немец, дошъл ни на гости. На летището закусвахме баница с айрян и боза. Думите му, преди да се качи на самолета, бяха: „Ето това ще ми липсва наистина много”, като визираше баницата и айряна.

8. Да не забравяме и вкусното българско сирене, което е неразделна част от почти всяко ястие на трапезата. Също така и ракийката, така любима на милиони българи. Пък и домашна. Вкусно, загряващо, наше си.

9. Хилядолетната ни история. Богата, истинска, кървава, завладяваща, велика. Кара те да плачеш и да се радваш, да крещиш и да замълчиш, да се гордееш, но никога и в никакъв случай да се срамуваш. Повече нямам какво да кажа.

10. Фактът, че все пак си роден тук. Щеш, не щеш това кара сърцето ти да тупти лудо всеки път, когато мислиш за Твоята Страна. Кара те да я харесваш такава, каквато е, да я уважаваш и обичаш. Никъде другаде по света няма да си „у дома си”.

11. Топлината на българина. Всеки е чел за гостоприемството на хората, живеещи в планината или пък на село, описано във Вазовите и Йовковите произведения. Е, тази топлина си я има и до ден днешен. Без майтап.

12. Замунда. Каквото и да си говорим, големи сме късметлии в това отношение. Можем да си дърпаме филми и музика от нета на поразия. А представете си това удоволствие да беше платено. Нямаше да имаме и бегла представа кои са Антъни Хопкинс, Марлон Брандо или Тарантино. Ужас.

13. Българите в спорта, с които трябва да се гордеем. Боже, замисляли ли сте се колко велики спортисти имаме? Георги Аспарухов, Христо Стоичков, Стефка Костадинова (която все още държи световния рекорд по скок на височина – 209см); Да не забравяме националния ни отбор по волейбол, Ивет Лалова, Цвети Пиронкова и Гришата, както и най-великия в историята на спорта и на Олимпийските игри – Йордан Йовчев. И много, много други…

14. Българските актьори, с които трябва да се гордеем. Отново безчет имена на големи българи. Да започнем с неповторимата и единствена, дамата на българското кино – Невена Коканова. Невероятният Йосиф Сърчаджиев, чиято роля на Караибрахим е емблема в българското кино. Още повод за гордост това са Руси Чанев, Стоянка Мутафова, Васил Михайлов, Аня Пенчева, Стефан Данаилов, Наум Шопов, Рени Врангова, Бранимира Антонова, Георги Калоянчев… и още много, много други.

15. Нощният живот. Да, точно така. Разнообразният ни нощен живот, който не само е разнообразен, но изобщо го има. Питате ли ги норвежците или холандците, които през седмицата няма къде да изпият 2 бири, а пък уикенда към полунощ трябва да се прибират да спинкат. Скучно и тъжно.

16. Спомените. В крайна сметка какво е живот без спомени? Въпреки целия негативизъм, който се насажда в българина от недостатъците на така обичната и единствена за него България, голяма част (ако не и всички) от хубавите спомени, сгряващи сърцето му, се дължи на преживяванията му с приятели и семейство. Спомени, родени и останали на територията на нашата страна. А нищо не може да се сравни с усмивката, породена от един добър спомен.

17. Качествената българска литература. И отново именитите ни писатели и поети са безчет. Като започнем от Христо Ботев, Иван Вазов, Никола Вапцаров, Алеко Константинов, Йовков и Яворов, минем през Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Павел Вежинов и стигнем до по-съвременни писатели като акад. Антон Дончев, Любомир Левчев, Тома Марков и много други.

18. Качествена българска музика. Колкото и да не ви се вярва, българска музика (което не включва продуктите на Пайнер) е имало, има и ще продължава да има. Можем да споменем вечните БТР, Щурците и Нова Генерация; от по-новите банди това са Мерудия, Оратница, Козза Мостра, Smallman, НЕМО и още…

19. Обсерваторията в Рожен. Това е най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров. А пък наш Бай Ганьо иска да я закрива. Я къш от учените на България!

20. Джон Атанасов.

21. Красотата на българката. В действителност това е едно от нещата, с които сме прочути по света. Може би се дължи на смесицата ни от различни народности – имаме си по малко тракийско, славянско, прабългарско, римско, турско и кой знае още какво. Красиви сме си, спор няма!

22. Будното съзнание на българина. Само ще напомня, че „Протестиращият на Орлов мост” стана Човек на годината 2012г.

23. Розовото ни масло от прочутата ни Розова долина. Още Бай Ганьо се е гордеел с него, та ние ли да не се гордеем? Шшт!

24. Шофьорската ни култура. Да, да, да, точно така. Българинът е изключително опитен шофьор. Освен знаци, светофари и пешеходци, той цял живот трябва да следи и за хилядите дупки по пътищата, ако иска да запази колата си здрава и годна за ползване повече от година-две. Питате ли ги чужденците, чиито пътища са изрядни и гладки като мед и масло (дето се вика по български)? Чудят се къде по дяволите, са попаднали.

25. Пролет, лято, есен, зима. За всекиго по нещо – топло лято и снежна зима, цветна пролет и меланхолична есен. Всеки един от тях красив по своему.

26. Скоростен интернет. В последно време управляващите много се хвалят какъв бърз интернет имаме тук, в България, в сравнение с други европейски държави. И са прави. След като сменихме вкъщи стария, раздрънкан рутер с нов такъв, филмите се свалят за по 7-8мин. И това, ако не е скорост…

27. 8-ми декември, студентски празник, почивен ден. Благодарение на честването на годишнината на най-старото висше учебно заведение у нас, преди 110г. осми декември става празник на студентите в България. Днес и малки, и големи празнуват на този ден. А какво по-хубаво от още един почивен ден в учебната/работната седмица?

28. Банкнота евро на кирилица. Представяте ли си да държите евро в ръцете си, на което пише „евро” и ЕЦБ на кирилица? Това ще стане възможно още тази година. Една малка крачка за ЕС и един Левски скок за България!

29. Българите се славим като „добра публика” по концерти. Фактът, че преди влизането ни в ЕС възможността на видиш любимата си банда на живо беше нулева, е така. И именно това е причината да ни обичат изпълнителите и да ни се носи славата на „добра публика”. Има си хас, след като цял живот чакаш да чуеш своя любимец на живо, да не се раздаваш максимално, когато моментът настъпи. Продължавайте така!

30. Страхотното чувство за хумор на българина. В този край на Европа сме прочути с вечния си гуляй и умението да се забавляваме дори когато сме в криза. А човек, който знае как да се весели, няма начин как да не те разсмива и да не се смее заедно с теб. Ако не вярвате, напишете Доньо Донев в интернет и дерзайте!

31. Панагюрското златно съкровище. Шедьовър. И си е наш.

32. Валя Балканска. Единствената българска изпълнителка, чиято песен „Излел е Делю хайдутин” е записана на Златната плоча и изпратена в Космоса.

33. Христо Ботев. Единственият български поет и писател, чието творчество е цитирано на входа на Лувъра със златни букви: „КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА, ТОЙ НЕ УМИРА” (естествено, там е написано на английски).

34. Васил Левски. Дяконът. Апостола. Героят.

35. Във влаковете ни е позволено да се говори. В Холандия веднъж аз и дружките ми се качихме на влак, в който беше забранено вдигането на какъвто и да било шум, камо ли да се говори. За съжаление, разбрахме това чак след като местните пътници ни направиха забележка да мълчим. Чувствахме се като наказани през цялото време.

36. Начетеността на българина. Знам, че повечето от вас ще кажат „Да бе да, българинът е всичко друго, но не и начетен”. Аз обаче не съм на това мнение. Българинът отдавна е осъзнал и разбрал, че, за да успее и да се чувства пълноценен, знанието му е майката. Знанието, с което да пребъде. А то е най-важно.

37. Младите, които вярват. Аз, ти, той, тя, те, ние. Ние, които въпреки всичко сме тук, в България. Ние, които виждаме минусите, но ги превръщаме в плюсове. Ние, които поотделно сме безсилни, но заедно сме здрави като Кубратовия сноп пръчки. И един пример ми се иска да дам – имам една позната, която завърши журналистика. Харесва професията, но не и в България. Вече няколко години откак завърши, тя се опитва да промени нещо тук, в „непорочността” на медиите. Единствената причина да не замине за чужбина е вярата, че тя и другите хиляди млади журналисти, които мислят като нея, някой ден ще променят статуквото. Защото това е тяхната Родина.

38. Собствено производство на автомобили. Е, вярно е, китайски са, но все пак отново имаме възможност да произвеждаме автомобили на родна земя. Хем ще има повече работни места, хем в хазната ще влизат още парички. Чудно, нали?

39. Ниските цени на алкохол и…тютюн. За хубаво или лошо, българинът обича да си пийва, сладичко му е. А какво върви особено много с халба бира в събота вечер? Цигара. Дори и свита.

40. Всички онези малки неща, поради които на чужденеца му харесва тук. Усмивката на българина, поточето край селото, кравите в полето, гозбите на трапезата, гледката от прозореца. Всъщност тези „неща” може би не са толкова малки, нито пък са малко, след като познавам (и съм чувала) чужденци, които идват тук веднъж, връщат се втори път и на третия път остават да живеят. Явно има защо.

41. Фактът, че повечето ми познати, които учат в чужбина, искат да се върнат обратно в България. Защо ли? Защото тук е тяхната страна, техният дом, където винаги ще бъдат разбрани, чути, прегърнати и обичани. Защото това е тяхното вкъщи.

42. Пловдив. Може би разсъждавам субективно, но вярвам, че това е град, който е докоснал сърцето на всеки, имал възможността да го види, да го почувства и да диша заедно с него. Най-старият град в Европа и един от най-старите в света, със седемте си тепета Пловдив има своя собствена история, атмосфера и свой собствен живот. Ако не го знаете от опит, съветвам ви, не чакайте!

43. В България е сърцето ми. А където е сърцето, там е и домът ми. Тук съм щастлива, тук съм влюбена, тук са спомените ми, приятелите, семейството. Далеч от България изпитвам носталгия, сещам се за прекрасните мигове, усмивките, смеха, мъките и искам да се върна. Искам да се върна, защото това е България. Моята България.

За автора

Стиляна Райчева

See author's posts