Геният, който водеше обречената борба за десетично отмерване на времето

Анри Поанкаре е брилянтният ум, който постави началото на теорията на хаоса и Хипотезите на Поанкаре. Той е упорит противник на 24-часовия ден и 60-минутния час.

На времето си десетичната метрична система си е спечелила доста добра репутация. Много политически и социални движения споделяли идеята за 10 или 100-часов ден, 100-минутен час и 100-секундна минута. Десетичният ден, трябвало да бъде част от десетична година. Нейната „закръглена“ база е трябвало да допринесе за рационалното мислене на обществото.

Десетичният ден е умрял след революцията, но любовта към него остава в някои кръгове, особено в един малък, наречен „Бюрото на координати“ (Longitudes). Сега това не е кой знае какво, но в миналото е било трудно две страни да стигнат до консенсус за измервателните единици.

През 1884 година Бюрото на Longitudes е един от многото органи, искащи през тяхната държава да минава нулева дъга на меридианите. В епоха, пълна с империи, когато всички страни искат международна репутация, това е доста провокативно. И както историята и географията показват французите е трябвало да се откажат от тази чест, но те от своя страна настоявали света да приеме десетичната метрична система за измерване на време.

В крайна сметка те имали математическия гений Анри Поанкаре, а той вярвал в тази система с цялото си сърце. Поанкаре искал да се променят много неща – като на пример кръгът да има 400 градуса, вместо 360. Изправяйки се пред редиците на Бюрото, той стигна от секретарката през 1893 година, до президента през 1899-а, прокарвайки новата и подобрена система по целия административен път. Трябва да е било разочароващо когато през 1897-а Бюрото разисква компромисна система – денят запазва 24-часовия си вид, а часовете и минутите остават в десетичен вид. Но това също се оказва проблем, тъй като трябва да се пренастройват часовници, навигационното оборудване на корабите и т.н. Други правителства са открито скептични към идеята.

Вашият коментар