Мария Механджийска

Обичам поезия,
Oбичам  начинa, по който се запълва белия лист с всичко онова, което бушува в мен.
Обичам да мечтая…
Обичам да се боря…
Обичам да обичам…
Обичам да ме Обича …
Той…


Безумна лудост и тиха страст
изгаря две души всеки ден,  всяка нощ и всеки час.
Сърцата във едно се сливат и
заедно започват да туптят.
Вълшебен прах над главите им е пръснат
и любовен полъх обгръща ги  завчас.
Те танцуват без да спират,
макар и краката да болят,
но песента любовна ги завърта пак и пак.
Светулчици блещукат и огряват им лицата,
а зад тях в тишината, тъмнината тихо чака.

 

Животът тъй суров е, че няма кой да го пребори.

Падаш, ставаш без истински да си живял,
а над гроба ти, гарванът запява със зловещия си глас.
 
Хората оплакват те и молят се за твоята душа,
път светъл и кратък да намери някъде из божийте небеса.
Духът ти броди из тълпата и всява смут в сърцата.
Кървави сълзи се леят по лицата
и на самота обричат те душата…
/29 Март 2010/

Сърцето ми е тук за теб

и тук ще бъде още дълго време.
Ще копнее, ще обича, ще се врича,
в името на любовта, в копнежа на страстта.

Сърцето ми е тук за теб.
и тук ще бъде дори и ти да си далеч.
Ще жадува, ще желае, ще мечтае,
за теб и твойта красота една.

Сърцето ми е тук за теб
и вечно теб ще иска.
Сърцето ми е тук за теб
и вечно тебе ще обича.

/30 Март 2010/

Прошепни, че ме желаеш,
че искаш само с мен да си,
че озарявам твоя ден,
както слънцето земята.

Прошепни им на звездите за любовта голяма,
за силата на чувствата и за страстта.
Нека да завиждат благородно и над нас да затрептят.
Нека ни се радват и закрилят от нощта.
Прошепни ми тихо,ч е обичаш ме
и света на теб ще подчиня.
Прошепни ми тези думи
и вечно влюбена във тебе ще остана!
Прошепни ми…!
/30 Март 2010/

Обичам те и не те обичам.
Любовта е ту ласкава, ту сурова,
ту истинска, ту фалшива.
Звезда, тъй близка, но и тъй далечна,
тайнствена и може би зловеща…
/30 Март 2010/
 
 
 
 
 

За автора

Вашият коментар