Портрет
Страхът има кокалести рамене,
играе на карти вечер в кръчма до гарата.
Смуче внимателно бира,
следи всяка партия,
любезен е,
не говори повече от необходимото.
Въобще не подозираш, че може да те убие.
**************
Преди третото небе
и след сюрреалистичната ти видимост.
Нищо не е сътворено.
Антиматерията е съвсем безопасна.
Законите на физиката се залавят безсилно
за полите на префучващи ангели.
Ако преглътнеш от страх
ще се събудиш измръзнал
пред телевизора.
Таня Бучкова
Oбичам ароматните жени
със дъх на зряло авокадо
с разпръснати невчесани коси
със грозд в гърдите натежали.
Oбичам ароматните жени
с ръце облени в кръв и мляко
с колчани с огнени стрели –
ефирни и жестоки магове.
Oбичам ароматните жени
пленителки с изкусни мечове
цветя – разцъфнали и придошли –
порой от аромат и трепети.
* * *
ПРЕДСМЪРТНО
На тротоара в късния следобед
наситен от деня и суетата
се свих в дъха на своя полет
след приказния полъх на жената.
В мастилено се слива листопада
с прозрачните траверси на луната
и къс олово се заби в душата –
прободе ме до сиво аромата …
Димитър Ангелов (Удо)
Реалност съм ти,
не съм ти мечта.
Нося ти бирата и самочувствието
пред другите съм твоята една,
загърбила безвестното си утре
вечерята ти ще претопля
да те чакам
докато срещаш утрото с нощта
сълзите си ще скрия в закачалката –
зад хаоса, сърбежа и скръбта …
Реалност съм ти
и съм ти последната –
за друга нямаш сили и билети
откраднатите мигове безветрие
зареждат ме
за да ти светя …
Вечно.
Леона Зайцева
Защо думите са вятър без сила?
Изтръгнати, тлеят във нищото.
Сломена от битки, в гръдта ми е скрита
онази въздишка, родена в огнището,
където днес стене пламък безплътен –
скиталец, прокуден от всички страни,
но все пак успял грехът да изкупи
грехът – че от огън нощта ме роди.
Разпъната, пак диря Голгота,
дори вик да нямам стаен.
Кръвта ми е вино и страшно самотен
залезът утре ще пие от мен.
Теодора Петрова
ОБЕСЕНА ГОРДОСТ
Аз избягах,
от моята заблудена любов.
Затова новият ми дом
е пустинно гробище.
Това е последният,
от малкото ми
самоизтискани подвизи…
Финалът на пробягания ми живот.
Тук се е подслонила
и моята обесена гордост.
Кунка
Снежно бяла съм днес,
защото вчера бях като есен-
цветна, топла и зряла.
Утре очаквам да съм пролетна –
млада, неопитна, плаха.
Ела на четвъртия ден
за да съм лятна –
мокра, гола и златна.
Лъчезар Георгиев
Не съм девица…
отдавна се разведох с боговете,
страстта е смисъл на живота –
страстни са дори конете!
Усмивка и мъжкарят се предава
на сантиметър пали се греха
и само крачка да отмина –
изгаря сухата трева!
На сутринта – ни страст, ни спомен,
сами търкалят се в прахта –
отпили вино от девица,
а изтрезнели до жена…
Елица Велева
В тишината
най-ясно се чува,
тогава
най-силно се вика
и
най-трудно се шепне.
В тишината
крaдеш от себе си,
понякога разкъсваш творението,
за да чуеш
вътре
в сърцето си
и
да убиеш тъмното.
А тъмнината …
Тя е най-тиха.
Сега шепна.
Но не се заблуждавай.
Тишината на думите,
не е тъмнина на духа ми
Невена Божкилова
СЛЕД
Ако някога просто си тръгна,
без да ви кажа кога ще се върна,
И ви оставя за спомен само своите вещи.
Вземете бели, уханни хлябове,
тежко вино и една – две свещи.
Намерете дома ми – самотен, вековен и ням
и полейте градината в двора с плача си,
нахранете ме с хляба, напоете ме с вино,
запалете в душата ми свещите.
Прочетете ми нещо
и се върнете при вещите
Теодора Богоева
Ти..
Ти висиш там на кръста,
а аз Те оплювам..
Ти бавно накланяш глава,
а аз чоп за дрехите Ти хвърлям.
Ти нежен поглед към мен отправяш,
а аз ръка с камък срещу Ти вдигам.
Ти тихи думи на прощение шепнеш,
а аз озлобено върху Ти се хвърлям.
Болката затихна,
ровът се отвори,
замлъкна свят и Вселена.
Ти победа ннад греха обяви
и прости ми всичките злини;
разтвори небеса и Твоят мир ми даде!
Велислава Гочева
За автора
