За „Хъшовете” и „Една българка“ в Плевен

лето 2009-то

(Кръщенето ми в плевенската дружина и първото място, което посетих в градa)

Няколко крачки по тесен тъмен коридор със застоял въздух и си пред скърцащата врата на „Хъшове”. Мястото, което събираше доскоро градските бунтовни мисли, материализирани в звъна на тежки чаши, наздравици и приятелски викове. Нещата се случват там, където е буден духът на хората, а тук всички се събуждаха.

С открехването на вратата те посреща усмихната съвременна ханджийка, кръстена съвсем предвидливо Албена. Настанява те дружески и с двете си дъщери дават всичко от себе си гостите да са доволни, нахранени и напити до малките часове на нощта. Тук бунтовните песни винаги са били рок и метал парчета, а младите „хъшове” са ги пеели с пълно гърло…

 
Сега, година и половина по – късно в „ Хъшове” е тихо. Духът на мястото си е отишъл завинаги, а един призрак събира поръчки от празните маси изпълнени със спомени.

Цветомира Енева

Вашият коментар