За растенията, въздуха и красотата на нашия град…

Не живеем в най-подредената, уредена и богата държава, но това не е извинение за липса на гражданска позиция и отношение по различни проблеми – напротив гражданското общество е най-важното и вероятно единствено средство за устойчиво развитие. За съжаление повечето ни сънародници, а така също и съграждани предпочитат да сърбат  малодушно от собствената си паница, без да поглеждат към тъжната реалност.
А реалността наистина е тъжна, живеем в ПЛОВДИВ – ЕДИН ОТ НАЙ-СТАРИТЕ ГРАДОВЕ В ЕВРОПА, ВТОРИЯТ ПО ГОЛЕМИНА ГРАД В БЪЛГАРИЯ, но всичко това е само празен факт на фона на тъжната действителност.

Вероятно проблемите на града ни са твърде много, твърде сложни и невероятно фундаментални. Вероятно!Аз не съм специалист в областта на икономиката, нито съм юрист или социолог, затова няма дасе опитвам да търся и обяснявам проблемите на града ни в дълбочина – все пак идват избори,нека остане работа и за политиците.Аз съм просто един гражданин, който не желае да признае, че Пловдив може само толкова.

Един гражданин, който като ландшафтен специалист не може да подмине с лека рака непрофесионализма и безхаберието, с което се сблъсква всеки ден. Затова ще се опитам да привлека вниманието Ви върху града, в който живеем и по-точнонеговата най-жива част – Зеленината. В един град зеленината е не просто дървета, храсти и тук там цветя, тя е система осигуряваща по-добър и комфортен живот, често наричана от специалистите просто Зелена Система.

 

Зад това бездушно понятие (зелена система) стоят напълно одушевени неща, като: чистотата и качеството на въздуха, който дишаме, мястото, на което децата ни играят, красотата на градския пейзаж, сред който живеем. Ако все още някой не е убеден във важността на зеленината в нашия живот ще добавя, че тя е единственото средство, с което можем да регулираме градския климат. Ако се грижим за нея, можем да намалим летните горещини, да забавим силните ветрове, да задържим топлият въздух през зимата и тъй нататък. Ако изоставим зелената система или я ощетим за сметка на нечии нечисти интереси, ще лишим бъдещите пловдивчани от правото на пълноценен живот. Знам, че много от вас в момента поглеждат през прозореца към изпълненият с градини, паркове и улично озеленяване пейзаж и се питат „не е ли това една безсмислена тема”. Ще побързам да ви отговоря:

НЕ!  Има една сентенция сред градинарите „ДЪРВЕТАТА, КОИТО САДИМ ЩЕ РАДВАТ ДЕЦАТА НИ”.
През последните 20 години сякаш озеленяването и зелената система на града са забравени, фактът че повечето инвестиции в тази област дават своите максимални резултати в бъдеще се оказа идеално основание зелената система да бъде финансирана с минимални средства. Да ограбиш бъдещето винаги е най-лесно, особено в общество, което не е свикнало да мисли в перспектива.  Още по-голям проблем се явява тоталната липса на специалисти в структурите, отговарящи за управление и поддръжката на зелената система, както и липсата на средно срочни и  дългосрочни стратегии за нейното развитие. Отделните опити за подмладяване на уличното озеленяване и парковата растителност от професионална гледна точка са фиаско, жалки опити, с които се пилеят ценни ресурси.
Най-страшният проблем обаче е липсата на отношение от страна на гражданите, които в продължение на десетилетия не припознават запустелите, мръсни и почти неподържани зелени площи като проблем. В няколко статии ще се опитам да ви представя проблемите, които съществуват в зелената система на града ни през очите на специалиста. Разбира се и тук като във всяка сфера на нашият живот всичко е преплетено и взаимно свързано, като създават една сложна амалгама от неблагоприятни фактори водещи не самодо естетически недопустими резултати, но често нанасяща и директна вреда на зеленото наследство на нашият град.

Автор: Росен Соколов ландшафтен специалист и главен редактор на списание „Идеалната Градина”.

mеdiacafe.bg

За автора