Балканският човек! Винаги си го представям много стар, едър и широкоплещест, как седи на някоя планина, подпрял ръце на коленете си, пуши смачкана цигара и наблюдава. Веждите му са рунтави и гъсти, челото набръчкано, а погледът присвит. Тих и величествен. Загледан и заслушан в безкрайните планини, чува и вижда страданията и радостите, идващи от джамии и църкви. Отдясно долавя някаква далечна сватба, а отляво чува как опява попът. Всеки един ден. Стои там Балканският човек и съзерцава мълчаливо съдбата на народите, захвърлени от Бога на това проклето място.
Но кой е той? Този, величествения Балкански човек? Има ли си име и изглежда ли така, както аз си го представям. Или Балканският човек е просто един паметник на липсващото време и пространство, безсмъртна статуя на вечното лутане, некоронован император на величествените планини. Планини, които сякаш Бог нарочно е издигнал, за да скрие от погледа на света това тъмно място. Да го премахне от световната история с надеждата, че никъде другаде няма да се пръкнат такива народи.
Отговор на тези въпроси няма. Дори в 7-те си книги, обединени в 3 впечатляващи тома под общото заглавие „Балканският човек”, Йордан Велчев не може да намери отговор, защото отговорите са индивидуални, но пък може да ни побутне по пътя на откриването им. Мега-текстът, който е създал Йордан Велчев, е може би единствената по рода си книга в България. Книги, за които тепърва ще се говори и те първа ще се преоткриват. Книги, които след хилядите си качества изпълняват и онази най-лесна, но често пренебрегвана функция на историята – споменават, че някога тук са живеели ето такива хора. Балканският човек разказва техните животи, тяхното ежедневие и проблеми, техните сюжети. И още милион неща. Балканският човек е невъзможен за побиране в някакво ревю или рецензия, още повече в журналистически текст.
Нещо повече – Балканският човек руши времената, премахва пространствата, заличава границите. Среща хора от един век и ги кара да си говорят с хора от друг, от различна територия и с различна религия. И ако не се изколят набързо, Балканският човек записва техните разговори, съхранява техния опит. Времевата епоха 14-18 век под заглавието на всеки един от трите тома е просто заблуда. Разказите в книгите тръгват от много преди това, за да достигнат почти до наши дни, а географските граници, ако изобщо можем да говорим за такива – от Китай до Америка.
„Фактът сам по себе си е мъртъв и не значи нищо. Така и историята не един отделен народ сама по себе си не значи нищо. Свързвани са неща и пространства, които не могат да се свържат. Всъщност, могат да бъдат следи благодарение на вътрешния усет и начина, по който подреждаш нещата. „ – сподели Йордан Вeлчев на премиерата на цялостната поредица от 3 тома, част от програмата на „Код червено: Литература” в арт-клуб „Библиотеката”.
„Книгата се осланя на разказ на очевидците на едно или друго време. Какво е литературата ако не един разказ, който е тръгнал още от предписмените времена, в чието начало винаги стои „Имало едно време…”
И все пак, как се заражда един такъв епохален труд. Това не е като стихотворенията, които пишеш в парка за 15 минути, докато вали дъжд, нито разкази за нещо, което ти се е случило и смяташ за интересно. Оказва, че се Балканският човек е живеел много дълго в Йордан Велчев:
„Има неща, които живеят вътре във всеки човек без да се самоназовават. Изисква се доста път да премине човек вътре в себе си, за да достигне това, което го измъчва от десетилетия. Така се стигна до тази книга.”
Не можем да кажеш какъв е Балканския човек, но едно е сигурно – той е жив. Живее в света и атмосферата, които Йордан Велчев създава. И колкото и да ги е пренебрегвала световната история, балканските народи са живи и продължават да леят кръв и да се смеят под страниците на Балканския човек. А за нас остава да се надяваме, че някога, някъде, някой ще напише и за нас – че са живеели и такива хора.
„Аз не мога да кажа какъв е Балканският човек. Просто съм оставил хората да си говорят, да общува човек от 17-ти с човек от 5-ти век. Всичко това оживява в едно единство. Там някъде се съдържа и тайната за определения тип човек на Балканите. Няма друг полуостров, който самият му релеф да дава възможност на едно толкова малко място да съжителстват толкова много различни народи. Другите полуострови лесно могат да бъдат обединени с един център и религия и да се уеднаквят. Ако се загледаме само в релефа на Балканите, виждаме че тук няма център.”
Следващото събитие от програмата на „Код червено: Литература” ще бъде на 22 октомври от 19:00, когато младата поетеса Рене Карабаш ще представи пред пловдивчани дебютната си стихосбирка.
Фотограф: Поли Славова
За автора
