Черната кутия – фестивалът, който дава, а не взема (ВИДЕО)

Фестивален дневник на 11-то издание на международния фестивал за театър и съвременен танц – „Черната кутия"

16 представления от най-високо ниво видяха зрителите на поредният фестивал за съвременен танц в началото на юни под тепетата.  Програмата успя да грабне и малки и големи със злободневни теми на кръстопътя на живота. Там, където се преплитат любовта и страданията, там където хората търсят смисъла на същестуванието си, там където сцената се слива с реалността. Два свята с един път и едно начало без край – Черната кутия.  

За поредна година "Black box", в духа на мултикултурен Пловдив, събра на една сцена различни националности подавайки им ръка, за да вдишат от въздуха на многохилядния град, И всеки един от актьорите, режисьорите или сценичния екип не остана длъжен, а даде това, което трябваше да даде на фестивала. Даде от себе си всичко, което можеше с идеята да се върне пак и пак. Защото този град, тази сцена и този фестивал привличат повече, отколкото може да си представи всеки от нас.   

Както всяка година международният фестивал стартира традиционно силно, този път с с представлението на “Джоузефинa” на белгийската трупа ChaliWate Company носител на редица награди. Coups de coeurs на Vue sur la Relève Festival – Montréal (2009). Избран е за най-добър спектакъл на Festival Internacional de Teatro Nuevo Leon в Монтерей, Мексико (2011). Получава наградата на публиката на Feria Internacional de Teatro y Danza de Huesca, Испания (2012) и е селектиран за Prix de la critique (2013) – Белгия, в категория „Откритие“.

Една история в която мъж и жена се срещат. От ретроспекции до смущаващи сънища, от разпръснати спомени до обсесивно желание. Чуйте какво споделиха Сандрин Еуро и Сикер Дюриу пред камерата на mediacafe.bg след страхотното си изпълен ние:

Вторият фестивален ден продължи с три изключителни представления на  тайванските актьори от  Jade Dance Theatre и  InTW Studio с представленията "iShade” и “Before Sunrise”, както и високото майсторство на iMEE Dance Company от САЩ с представлението 360 градуса, което бе представено два пъти на Камерна сцена в Драматичния театър.

 

“iShade” е физически театър, показващ борбата между доброто и злото в човешката природа. Той е испириран от измамите на хранителни предприятия и скандалите на политиците. Истината става недосегаема и хората са се изгубили сред масата от лъжи и измамни опаковки.

Третият ден бе запазен за израелският моноспектакъл на Яфит Леви “Smoke like a man”. Животът на Фрида Кало е вдъхновение за киното и театъра. За Яфит Леви от Израел той е двойна творческа задача – тя е авторка на текста и изпълнителка в „Пуши като мъж”, пише култроведът Пенка Калинка в "Култура. Фрида е наистина нейната героиня – актрисата мери с невероятна изобретателност Камерната сцена на Драматичния театър в Пловдив, постоянна локация за фестивала. Неизчерпаем темперамент я кара да еквилибрира с патериците, подпиращи болното тяло на героинята й. Авторката е избрала част от отношенията с най-близките й – майка, баща, съпруга Диего Ривера, епизоди от драматичната й съдба. 

Четвъртият ден представи на публиката българската продукция на руската постановка "Дама пика" от Държавен куклен театър Пловдив. Една изключителна съвременна режисура на младата Веселка Кунчева. "Дама Пика“ е спектакъл за спасението и проклятието, разкъсващата страст и фалшивото смирение.

Играта на карти или играта на съдбата. Играта, в която жадуваме да спечелим и да се домогнем до щастие, любов, реализация, власт. Тази игра завихря в нас желанията. Това е темата, която изследва екипът на спектакъла. Желанията, които бавно набъбват, завладяват ни, подчиняват ни и накрая ни засмукват в стихията си, за да ни изплюят обратно – обезобразени и деформирани подобия на човешки същества. Или желанията потиснати, стаени, премълчани от страх и неувереност, които ни оставят да предъвкваме рутината на сивото си ежедневие в очакване за мистично спасение. 

След изключително силните три дни на камерна сцена се качи миналогодишния участник от фестивала Томас Даниелис от Австрия със“Suites”. Ето какво сподели младият човек, който живее в Москва, но не спира да танцува из Европа:

Честта за официалното закриване на фестивала се падна на TEATROPERSONA COMPANY от Италия с танцовото изпълнение “Evening Shadow”. Най-емоционалната и препълнена вечер изтегли есенцията от танца и движението на живота "Джакомети". На цената излизат трите жени най-важни в неговия живот – майката, съпругата и любовницата представени от монологичната игра на Киара Микелини. 

За режисьора Александро Сера и главната актрисата Пловдив е градът, в който се диша култура на всеки ъгъл. Чуйте какво споделиха те пред нашата камера: 

Какво сподели госпожа Луиджина Педди преди началото на спектакъла и финала на 11-то издание на фестивала "Черната кутия":

Повече за финала на Черната кутия в СНИМКИ може да видите ТУК

Вашият коментар