Когато настъпи нова епоха, едно нещо е главен фактор – Изкуството. То пременя своя облик, стандарти, ценности, послания и емоционалност. Изкуството е както зависимо, така и господства над духовният свят на човека. Подбуждано е от новите виждания за реалността и контролира емоционалното състояние спрямо тях.
Когато настъпи 21 век технологиите заеха челно място в живота ни. Немислимо е да си представим и ден без да ги използваме. Въпреки че са човешки творения, те умело манипулират нашето съзнание, карайки ни да се чувстваме безпомощни без тях.
Изкуството не отстъпва място пред технологиите. Това е и именно най-голямата му сила и чар. То е инспирирано от тях. Или с други думи: новите ни играчки са вдъхновение за творчество.
Ще ви запозная с един автор, омагьосан от характеристиките на нашето време, чиито основни творби са вдъхновени от Модерния свят.
Стефан Ненов е на 35 години, роден и израснал в Пловдив. От 6 години живее в Лондон, а основното направление в творчеството ми е Скулптурата. Професионално се занимава в сферата на реставрация и репродукция на антични предмети от периода 16-18 век. Едно от най-големите предизвикателства за него е да разнищи механизма, който управлява умовете ни, манипулира ни и ни прави зависи- а именно технологиите на модерния свят.

Разкажи ни за твоя художествен път, какво образование имаш?
Започнах с рисуване от много ранна възраст, после завърших художествената гимназия в Пловдив, специалност Графика, а след това „Резба и Скулптура” в Художествената Академия в София. С няколко думи бих описал пътя ми дотук като интересен, труден и предизвикателен.
Скулптурите ти са изключително модернистични, времето ли диктува стила ти?
До голяма степен да. Опитвам се да отразя това, което характеризира нашето време и общество и в същото време да му предам едно дълбоко архетипово значение. Интернет и новите технологии са едни от основните източници на идеи и провокации за мен. Интересно е да се наблюдава начина, по който съвременното общество общува и каква промяна във вътрешните, несъзнателни мисловни процеси оказват интернет технологиите, по-ускорения път на информация и усещането, че света става все по-малък. Ежедневието ни вече изглежда немислимо без компютър и се чувства едно непрестанно усилие човек винаги да бъде свързан с интернет и осведомен за всичко. Това е основния фокус в творбите ми, идеите са неизчерпаеми. Структурата на компютъра, клавиатурата, софтуера и всички икони и прозорци представляват една богата галерия от символи, които аз пресъздавам и превръщам в мои послания. Разбира се не искам да се ограничавам само до тази материя, въпреки многообразието й. Вече съм направил няколко неща в по-различна посока. Бих ги оприличил на сюрреалистични субстанции, повлияни от поп културата.
Как избра класически метод за модернистични творби?
Процеса на изграждане на стил и подход е дълъг и многообразен, минаващ през много опити, експерименти, докато намериш правилния и хармоничен начин да изразиш себе си. Класическият подход и методи са онази база от технически способности, която всеки наричащ се „художник” би следвало да притежава или поне да е в процес на придобиване. За мен е важен фигуралния подход, искам работите ми да приковават погледа и зрителя да се задържа върху тях, а това е много трудно в свят, изобилстващ от развлечения от всякакъв характер и изкуство, отдавна загубило функцията си.


Спомняш ли си първата си скулптура?
Да разбира се, помня първите си скулптури, но предпочитам да гледам напред и да мисля за следващата работа. Чувствам че е рано да правя каквито и да е равносметки за пътя, който съм изминал до тук.
Какви материали използваш за създаването на една от твоите скулптyри?
Работя предимно с дърво. То е основата, но не го ползвам в суровия му вид, поне в последните години. Искам скулптурите ми да имат конкретно присъствие и въздействие, това постигам чрез играта с цвят. Като цяло цвета играе голяма роля в работите ми, дава ми едно допълнителни измерение, дълбочина и пространственост. Формата престава да бъде сама по себе си триизмерен обект. Манипулирайки я с различни пигменти се създава различна илюзия, която търся. Дървото престава да влияе със своята активна скулптура и обекта придобива своя автономност.
Имам и отделни работи, в които използвам различни пластмаси, хартия и гипс. Обичам да опитвам и нови материали, като включването им е внимателно съобразено и обмислено. Не харесвам експериментите напразно и сами за себе си. Искам започвайки нещо да го доведа до край и да знам, че ме представя на желаното ниво, а в процеса на опитване изключения винаги има.
Какъв е процеса ти на работа?
Образно казано започва като един голям хаос. В една бъркотия от парчета дърво, инструменти, лепила и машини се опитваш да създадеш някакъв ред. Търсиш опорна точка и нещо, което да те води. Привидно изглежда доста безнадеждно. После идва и до приятната част, когато образа започва да се появява, логиката е ясна и всичко останало е въпрос на време. Започвайки нова работа винаги съм с ясна идея какво правя, има малки избистряния в процеса на правене, но като цяло изпълнявам това, което дълго време съм обмислял. Не допускам случайности и неоправдани детайли.
Значи си изключително самокритичен към себе си?
Да, самокритичен съм и обосновава всичко, което включвам в една работа. За мен не е нужно да се бълва количество, предпочитам да направя три работи в една година, но знам че те синтезират всичко, което съм вложил, излъчват сила и доминират с енергията, която носят.

А коя е най-голямата трудност, която срещаш в процеса ти на работа?
Времето, то никога не е достатъчно. За съжаление нямам лукса да се занимавам само с моето лично творчество, както вече споменах, че се занимавам с реставрация. Като интересен факт мога да кажа, че през ръцете ми са минавали рамки, в които стоят картините най-големите художници, които историята познава. Странно е да си заобиколен от това и в същото време да мислиш за твоите модерни неща. Затова се опитвам да ги съчетая и двете.
Използваш ли компютърни технологии?
Не, все още не. За в бъдеще незнам, но в момента предпочитам да създавам всичко с ръцете си. Без съмнение темповете на развитие в „3D print” са страшно бързи. В голяма степен става все и ще бъде все по-трудно за един занимаващ се с традиционния начин скулптура художник да остане достатъчно атрактивен за публиката. Отдавна има категория „Дигитално изкуство” и ми е интересно кога открито ще се създаде и „3D print”. Със сигурност мога да ти кажа, че тук в Лондон винаги ръчния труд е гледан с повече внимание и е по-ценен. Говоря по съпоставянето на близки по качества произведения на изкуството
.
Завършил си графика, помага ли ти това в дърворезбата?
Да, разбира се. Графиката предполага чиста и стегната рисунка, а при моя фигуративен подход това е императив. Но позитивно влияние има почти всичко друго, с което съм се занимавал.
Как се ражда една твоя идея и какви послания влагаш в нея?
Обичам този процес. Вярвам, че идеите са навсякъде около нас готови да ги открием и правим с тях каквото решим. Вече съм се убедил, че докато мисълта ми се лута през скици, модели, снимки и четене, бъдещата ми работа стои някъде там чакаща да я направя. Звучи отвлечено, но повярвай ми, така е. Винаги избирам на първо място обект, който ми е интересен и знам, че чисто технически е не само предизвикателство, но и удоволствие да направя. За да бъда по конкретен ще дам един пример с една от последните ми скулптури, може би най-добрата ми досега „The Fall of Icarus”.
Разкажи ни повече за „The Fall of Icarus”. Това е великолепна скулптура, на мен лично ми е фаворит ..
Отдавна исках да използвам познанията си за класическата орнаментална резба, придобити при реставрирането на безброй предмети от 16-18 ти век. Идеята ми беше съчетание на тази стилистика с модерна форма и в процеса на трансформация да намеря единство и хармония.

В предишни работи плясъка на извиваща се течност беше плод на моя анализ, исках да продължа това и в тази скулптура. Появи се и образ в центъра на композицията, които реших да бъде моя собствен. Винаги съм харесвал мита за Икар, така съвсем естествено се заключи веригата. Падането на Икар, един културен скок през вековете и мой автопортрет. Вложих страшно много в тази работа и като физическо усилие и като послание. Исках да превърна тази скулптура в един сгъстен вакуумиран пласт, събиращ в себе си история, митология и култура на няколко века. Времето и пространството са относителни, образа на Икар е и негов монумент, а той нито спи, нито е умрял. Затворените му очи просто индикират самовглабението му. Орнаментите около него се превръщат в електронни връзки и части от чипове, плясъка зад него е неясна, приличаща на плазма течност, в която Икар пада. Останалата част предоставям на въображението и мисълта на зрителя. При мен вратата за това е винаги отворена.
Проектът ти в Лондон "Find The User" – Street Art изкарва изкуството извън галериите. Разкажи ни за тази твоя идея..
Проектът е изцяло моя инициатива и осъществяването му също. Реализирах го в периода 2011-2013 година. Street Art се прави много години по цял свят, най-вече с графити. Аз исках да намеря своя различен начин да излагам по улиците. Да имам шанс да покажа творбите си в музеи, галерии, по площади и най-вече пред огромна публика, изглеждаше невъзможно и това ме стимулира да мисля. Тогава се роди идеята да покажа една от скулптурите си по този нестандартен начин, назовах я „The User” и от там името на проекта „Find The User”. Като форма тя е провокирана и е триизмерен прототип на празната профилна икона, или човека без лице и идентичност, анонимния потребител в интернет пространството. Скулптурата беше мултиплицирана около 50 пъти и всяка една бе инсталирана на някое историческо и емблематично място в центъра на Лондон. За пиадестал ползвах уличните осветителни стълбове, оказаха се страхотно пространство да окачиш нещо и особено нощно време да бъде осветено, придобива много органичен облик.
Big Ben,Trafalgar Square,Tate Modern са само някои от местата. Буквално почти на всяка възлова позиция в града имаше моя скулптура. Усещането да ги видя там, да видя реакцията на хората беше неописуемо.
„Find The User” сблъска ли те с органите на реда?
Естествено имаше реакция и от управата на различните общини в Лондон. Постепенно започнаха да свалят „user”-ите един по един. Аз нямах разрешение, защото ако го чаках, никога нямаше да осъществя идеята. Освен това беше планирано като нещо временно и очаквах това да се случи. Интересното е че на няколко места наистина TOP – дестинации като Piccadilly Circus и National Gallery скулптурите ми се задържаха повече от две години. Имаше реакции от няколко медии, бях участник в едно телевизионно предаване, в което разказах за проекта. Имах контакти и с интересни хора. Като цяло съм много доволен от резултата.
Къде можем да видим твои творби на живо?
Най-близко в Пловдив. В двора на Градската Художествена Галерия в Стария град. Там има скулптура-пейка. Има мои монументални скулптури в Холандия, Уелс, Чехия, Гърция. Работя в галерия за модерно изкуство в Лайпциг, а в Лондон излагам повече в общи изложби.

Кои са твоите идоли?
Нямам такива, идеализирането на каквито и да било е пагубно за твореца. Винаги съм искал да съм индивидуален и отличаващ се, а мисленето за нещо като за недостижимо ме кара да се чувствам като част от тълпа. Да имаш идол означава да имаш цел, което е хубаво, но не мисля, че тя трябва да се олицетворява от конкретен човек. Това не значи да не оценяваш и да не се вдъхновяваш от безспорни шедьоври, постижения и творения, които са направени.
Каква е ролята на себеотдаването, когато става въпрос за изкуство?
Въпрос на обстоятелства и личен избор. Себеотдаването изобщо не гарантира успех в каквато и да е посока. Да, това, което правиш ще бъде по-стойностно и най-малко самия ти ще харесваш повече, но да се живее с илюзия, че давайки всичко на всяка цена води до признание е глупаво.
Към какво се стремиш?
Към успех. Като изключим основното – здравето, думата успех включва всичко, към което всеки се стреми. В изкуството това ти дава възможност да споделяш творбите си с голяма публика, да печелиш повече пари и инвестираш в по-смели и мащабни проекти.
Според теб българското изкуство назад ли от европейското и какво му пречи да се развива?
Иска ми се да можех да интерпретирам по някакъв начин този проблем. Но откровено и за съжаление Да-изостава. Причините са доста и почти на всяка в зародиша й са парите.
Липсва й младия творец, няма го ядрото от млади художници, които да излагат и пълнят галериите с посетители. От страшно много време в българското изкуство се въртят едни и същи имена и се знае само това, а залите се пълнят с малко и добре позната публика. Липсва интелигенция и образован ценител-купувач, а това означава и липсва на стимул. Него няма ли го, няма я и смелостта да изпълниш и дори по-малко трудните за реализиране идеи. Като прибавим демографската криза и кономичекото състояние на държавата, омагьосания кръг се затваря.
В западна Европа не мога да кажа, че нещата са цветущи и всеки може да се занимава с изкуство. Въпроса е, че там се стъпва на вековна традиция, музеите и галериите независимо какво излагат, винаги са пълни, най-малкото заради архитектурата и интереса като туристическа атракция. Ходенето по галерии и интереса към изкуство се наслагва в културата още от ученическите години. Но има нещо друго, разкрепостеността на западния художник плюс своеволието на водещи галерии са довели до едно опорочаване на изкуството. Масово се излагат неща с безогледен вид, лишени от концепция и най-вече болезнено скучни. В много автори, с които съм говорил и аз в това число, тази нереалност предизвиква недоумение и съвсем примитивно раздразнение, но това не трябва да ни спира да правим онова, в което вярваме.
Така че, не мисля че българския художник сам по себе си изостава или е по-малко идеен. Просто пазара в България е малък и търси продукт, който не предлага стремглаво развитие.
Какво би посъветвал читателите на Mediacafe.bg, които искат да се занимават с скулптура?
Да започнат веднага, да не отлагат за „при първа възможност”, иначе рискуват никога да не започнат.
