Една вълнуваща фестивална седмица

– Не ми се прибира в София…

– Защо?

– Защото там е скучно

Всъщност по време на One Design Week в Пловдив имаше хора от всякакви градове, държави и континенти. И на никой не му беше скучно. Разговорът – малко или много променен, но в този смисъл – го чух няколко пъти из Капана по време на фестивалната „седмица“ 20-29 юни. Наистина, Пловдив бе изключително интересен в последните седмици и въпреки нестабилното време, предложи както много обикновени забавления за свободното време, така и изкуството от най-високо световно ниво, което иначе гледаме само по специализираните дизайн сайтове.

Номадството – както директорът на фестивала Бояна Гяурова разказа по-рано – съдържа във философията си двете неща – номадите се възползват от позитивите на мястото, а мястото се въползва от това, което номадите носят. Интерпретациите кои бяха номадите в последните дни – участниците, гостите на града, организаторите на фестивала са много. Ясно е обаче, че One Design Week не преминава през Пловдив и ще остане тук.

Още в началото – дори преди началото си – фестивалът загатна за мащаба, с който ще работи с изложбата на испански продуктов дизайн BRAVOS в Дома на пловдивските художници. На същото практически най-високо световно ниво беше и изложбата на Австрийски дизайн в Центъра за съвременно изкуство „Баня Старинна“. Тематични изложби имаше също в Градската художествена галерия – дизайн от Китай, в един от Тютюневите складове – дизайн от България „Партида 4“, както и пътуващата изложба на италианския архитект и дизайнер Вико Маджистрети. Истинска разнообразна колекция от съвременен дизайн от целия свят, на локации, между които може да стигнете за 15 минути пеша. А вътре – може да прекарате и цял ден, ако ви е интересно. Единственото, за което може да съжаляваме – или пък да си пожелаем за догодина, е тези изложби да продължат за повече от фестивалните 10 дни, за да успеем да разгледаме всичко в иначе страшно наситената със събития програма. (Изложбата в Баня Старинна на австрийския дизайн може да посетите до 6-и).

Интерес предизвика и т.нар. „детска“ програма, която обаче вероятно би впечатлила и всеки друг гост на събитията, без значение от възрастта му. Вероятно извън специализираните изложби, важни за по-тесен кръг хора, най-ценното в тези фестивали е образователната програма чрез участие. Всякакъв вид работилници или поне демонстрации на живо как се случват различни неща са достатъчни да въвлекат хората в магията на дизайна, на това сам да използваш въображението си и да твориш, да опитваш нови неща. А в One Design Week – както в Детската програма, така и в „Отворената програма“ имаше доста такива събития.

Извън похвалите, може би най-голямото разочарование, бе конкурсът за лого на „Капана“. Макар и сравнително добре проведен и с доста хубав награден фонд, крайният резултат бе доста разочароващ, а и не много добре приет и от широката общественост. Сред финалистите имаше няколко доста по-подходящи лога, но в крайна сметка това е решението на журито. Само времето ще покаже дали този знак ще остане във времето. Важното е, че идеята за конкурси става все по широкоразпространена. Култура, която в България сме позагубили малко.

Финалният акцент от сериозната програма на Design Week беше Форумът в ГДК. В доста пълната зала успяхме да чуем някои от най-големите имена в световния дизайн, да ни разкажат как се правят реклами за най-големите световни компании, как се работи с такива клиенти и т.н. Професионален форум на много високо ниво, който обаче е подходящ и за по-непросветени слушатели, които се нуждаят от обикновено вдъхновение.

Капана, който бе обживен с куп събития и активности през цялата Design Week и наистина се преобрази за 10-те дни, стана център и на дизайн базара в последния ден от фестивала. Едно чудесно място хем в абсолютния център на града, хем извън комерсиалната шумотевица на Главната. Дизайн базарът е събитие, което може би трябва да се случва доста по-често – стига да е било успешно за участниците, де.

На финала опираме и до задължителната тема за финансирането – това, от което всъщност може би най-много може да се поучи пловдивската културна сфера. Големият опит на организаторите от „Едно“ може да бъде полезен за всички НПО, културни оператори и други организации, които изпитват затруднения във финансирането си. Известна част от изложбите, лекциите или други събития се случиха с помощта на различни фондове – от отдавна познатите на всички фондация „Америка за България“, която подкрепя почти всички съвременни и интересни за младата публика събития неща, до спонсори като Nordic Culture Fund, Visegrad Fund, creative industries fund, и посолствата на няколко държави. Активното участие на бизнеса и ред фирми също може да е показател за всеки организатор на фестивал – криза има, но не чак толкова.

Естествено фондовете и фирмите, подкрепили този голям фестивал, не бива да са единствените, към които един културен оператор трябва да се обръща – за това и идеята за създаване на база данни или събирателно място с всякакви подобни фондове от целия свят е чудесна и трябва да се случи колкото се може по-скоро. Разбира се, Пловдив не е напълно незапознат с търсенето на финансиране за култура – Европейската нощ на музеите и галериите през месец май, например също бе организирана по тази линия – от фондацията на Vivacom. „Америка за България“ пък от дълги години подкрепя както есенната „Нощ на музеите и галериите“, така и „Дни на музиката в Балабановата къща“. Именно още един (т.е. три) голям фестивал, увличащ целия град, обаче може да е стъпката, която да задейства едно обединяващо движение сред пловдивските културни оператори – без значение дали са стари и утвърдени, или млади и търсещи своя път, в това да си помагат в достигането до различните световни субсидиращи организации.

Освен всички частни фондове, които оставят известна свобода на организаторите, „Едно“ бяха доста сериозно субсидирани и от общинския бюджет. Поради тази причина все пак е редно, като данъкоплатци, да очакваме и един добър, подробен отчет за крайния бенефициент на тези средства, също както вероятно търсят от фондация „Америка за България“ или Вишеградския фонд. Както, всъщност, всяка година правят от „Нощта на музеите и галериите“, няколко месеца след септемврийската нощ: брой посетители, специални гости на града за съответния ден/дни и т.н. В крайна сметка, огромното публично финансиране не може да се оправдае само с иначе прекрасните изложби и събития, а и с икономически аспект – идващите в Пловдив хора, специално за фестивала, които оставят тук пари, и раздвижват икономиката. Да, градът беше пълен, но все пак един детайлен (доколкото е възможно) отчет би бил чудесен.

Иначе в следващите 12 месеца, можем само да чакаме следващото издание на One Design Week, надяваме се без значение от това какво се случи в началото на септември с конкурса „Европейска столица на културата“.

За автора

Вашият коментар