Елизабета Келчева: Ако обичаш изкуството си и то те обича!

Художественият свят е необятен. Особено, ако си млад творец с безкрайни идеи. Ще ви запознаем с една млада художничка-иконописка, вдъхновяваща се от света на музиката, историята, от хората в живота си и старите майстори. Един човек, който принадлежи на изкуството, от чисто новото поколение художници в България:

Става въпрос за Елизабета Келчева. Тя е на 21 години и е от Пловдив. Завършила е Национална Художествена Гимназия „Цанко Лавренов” със специалност иконопис. Висшето си образование до този момент получава в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив – специалност Църковна живопис.

Елизабета е от всеотдайните художници. Може би точно от тези, които дори на инат ще направят нещо, смятайки го за вярното. Индивидуалността и борбената й сила се усещат и в художествения й характер. А иконописта й е част от нея самата, като призвание, сформиране на идеали, ценности и любов към творчеството.

Какво означава изкуството за нея?

Изкуството е част от мен. То е чувството, с което се будя сутрин и може би последното нещо, което правя вечер. То е изразното средство, което ми помага да доизразя себе си, освен чрез думи.

Какви следи оставяш зад себе си?

Надявам се дълбоки.

Какво те вдъхновява?

Вдъхновявам се от книгите, които чета. Особено от последната, която съм започнала – Depeche mode: stripped. Вдъхнови ме тяхната история – колкото и да е трудно и да ти изглежда нещо катастрофално, винаги има смисъл да продължиш напред и да се бориш. Вдъхновявам се освен от тяхната книга и от тяхната музика. Не на последно място разбира се и от старите майстори. Предвид това, че новото поколение се отдава на другите удоволствия, не толкова на изкуството и културата, съответно рядко се намират хора, които да надминат старите майстори. Не говоря само тези, които са в сферата на иконописта, а графиците и живописците. Също така и от историята. Било то българска или световна. Дали за цял град или за определен персонаж.

Ти си новото поколение, сега е твоето време.. какво ще направиш като човек от изкуството?

Следващата година ми предстои дипломиране. Мисля да положа максимални усилия върху дипломната си работа и нейните защити. Да покажа на света, че не в тапетите е бъдещето, а в нас – младите.

Трудно ли е да бъдеш творец в 21 век?

Трудно е! Говоря от името на човек, който се занимава с църковни изкуства. В момента стенописите са изместват от тапети, а иконите от ксерокопия залепени на дъски. Баба ти или леля ти, ако видят икона от 5 лева до такава за 105, ще вземат по-евтината, макар да е залепена. Но все още съм на мнение, че за всяко изкуство си има хора, които го харесват и ценят, съответно биха вложили необходимите средства. Все пак живеем в свят, в който технологиите и средствата въртят света.

Разкажи ни за себе си.

По характер съм весел и приятен човек, болезненено откровен, емоционално уравновесен. Понякога странна, но приятно странно. Упорита и своенравна, целеустремена. Сериозността и отговорността не са ми чужди.

Участваш ли в проекти и изложби?

Участвам в изложби още от ученическите си години. След няколко дни ще участвам в изложба организирана от сдружение „Свети Димитър”,  която ще се открие на 25 октомври (петък). Зад гърба си нямам самостоятелни изложби, само съвместни проекти с бившите ми съученици и колеги от специалността.

Изкуството субективно ли е?

Да, разбира се. Лично аз не харесвам всякакъв вид изкуство. Не възприемам съвременната живопис и скулптурата. Изкуството е такова, каквото ти самия го усетиш. Ако ти носи лоши чувства – не ти харесва, ако ти носи добри – ти харесва. Предпочитам да ходя фотографски изложби, такива с графики и миниатюри, изложения на икони и така нататък.

Комбинираш ли изкуството с живота си или са два отделни свята?

До този един момент съм изградила здраво работещ механизъм, който съчетава тези два свята. Емоциите от живота рефлектират върху изкуството, и емоциите от изкуството играят важна роля в живота ми. Взаимно се допълват.

Разбират ли те останалите?

Важното е самия ти да се разбираш. Ако успееш сам със себе си да се разбереш, ще можеш да обясниш достатъчно добре и на другите, за да те разберат.

Коя друга сфера на изкуството и културата харесваш?

Харесвам поезията и литературата. Обичам понякога да пиша разказчета и стихчета. Също така обичам и да чета такива, най-вече хайку. Просто написано – трудно за разбиране. Ние младите не можем без музика, така че и музиката ми е голяма слабост. От изобразителните изкуства любима ми е графиката. Някак си усещам близост с иконописта, която не мога да обясня. И същевременно нещо, което ми изглежда ужасно трудно и страшно красиво! Не мисля, че ще мога да издраскам плексиглас или медна плоча и да докарам това усещане, което бих докарала с икона.

Защо избра да се занимаваш и развиваш в иконописта?

Всъщност историята е доста дълга. Два дни преди изпитите в художествената гимназия, реших че искам да се занимавам с рисуване. По някаква случайност ме приеха, макар и като първа резерва (един час частен урок не съм имала). Спомням си ясно, защото заместник директора ме попита дали искам иконопис или изящни изкуства. Без да се замислям се записах иконопис. Поддържам теорията, че Онзи отгоре взима решенията за моето развитие. За миг не съм си помислила, че съм объркала специалността. Та в общи линии май си ми беше предначертано и се занимавам с това от както се помня.

 На какво те научи иконописта?

Иконите ме научиха на дух, уважение, хъс и търпение. И с всеки изминал ден се осъвършенствам все повече и повече.

Разкажи нещо от живота ти като художник?

То една история да беше. Спомням си преди години, още в училище, директорката нахлу в ателието по иконопис и каза, че трябва след 3 дни да имаме завършени икони, които да изпратят на изложба в София. Забавното беше, че нямахме нито започнати, нито завършени неща и се наложи в рамките на 3 дни, всеки от „иконописта” да нарисува икона и да бъде лакирана. В крайна сметка всички бяхме супер изнервени и ентусиазирани, съответно резултатите незакъсняха и на третия ден изпратихме иконите за София. Това беше изложбата, в която за първи път си продадох икона. Друг интересен случай беше, в края на учебната година, когато трябваше да се дипломираме. Месец преди дипломирането спряхме да ходим на часове, от 8 сутринта до 5 следобяд рисувахме в ателието, че даже и в съботите сме ходили, защото трябваше да се „изложим” и защитим подобаващо. То не бяха научни трудове, не беше рисуване, не беше ядене на макарони.

Като художник, ограничават ли те правилата в иконите?

Църковните изкуства са изградени от канони (закони). За всяко едно нещо, което искаш да нарисуваш си има начин, символика и примери. Това в никакъв случай не те ограничава, даже напротив. Стига да се уповаваш на каноните, историята на някой светец и ерминията, всичко друго си идва от теб. Става единствено и уникално.

Обичаш ли/чувстваш ли?

Обичам да. Обичам рисуването, дните, които прекарваме в академията. Обичам семейството и приятелите си. Обичам и любимия си. Тази дума е една от най-важните в моя речник. Ако даваш любов, получаваш я многократно. Ако обичаш изкуството си и то те обича. Възнграждава трудовете на твоята любов, дали материално или морално, пак е възнаграждение, нали?! 

Вашият коментар