Илиян Василев на Пловдив чете: „Свикнахме с посредствеността“ (СНИМКИ)

Речта му се превърна в своеобразна лекция за българската реалност

За качествата на полическите и икономически анализи на един автор най-добре можем да съдим след време, когато ги препрочетем и видим, че прогнозите в тях са се сбъднали, така политическият анализатор Алекс Алексиев подчерта стойността на текстовете в книгата на Илиян Василев "Quo Vadis Bulgaria 2018: Втората вълна на прехода", която беше представена пред пловдивска публика по време на фестивала „Пловдив чете“. 

Премиерата на книгата беше организирана от Европейското висше училище по икономика и мениджмънт, което е и издател на произведението. Срещата с пловдивчани се състоя в Постоянната експозиция на художника Енчо Пиронков към Градска художествена галерия – Пловдив в Стария град. След първата си книга за глобализацията „Завръщане в историята“ Илиян Василев предлага на читателите своите анализи и коментари за българо-руските енергийни проекти, за Русия на Путин и влиянието ѝ върху българския обществен живот, за еврозоната и „Шенген“ и по други остродискусионни теми.

Известният анализатор и дипломат разказа за своя поглед над прехода. Залата с постоянна експозиция на “Енчо Пиронков” към ГХГ се оказа тясна за насъбралото се множество, което слушаше притихнало, замислено. Тематиките на четивото, обхващат различни сфери от съвремието.

Хващаме примерна част, касаеща се до медиите. Василев не е добре предразположен към тях. Твърди, че вече няма медии. Вече няма хора, които да издърпат държавата нагоре, затова нацията се принуждава да се принизи до тяхното ниво. Говори за липсата на българския дух, за смирението пред нередните неща от ежедневието, страха (в истинския смисъл на думата) от мнение по дадени теми. Илиян се възмущава, че в наши дни няма личности, които да бъдат дадени за пример, че няма кой да окуражи и вдъхнови обществото ни. 

“Какво оставяме след себе си? Четем за предшествениците си, но те са били обикновени хора като нас и въпреки всичко са ни водили, с нещата, които са правили или дори не са, но просто са били вдъхновени да направят!”

Негодуванието му към примирението не спира до тук. Еродираният автор говори за книгата си като за пътеводител. Определя я като карта в “пленена България”. Казва също, че и под робство не е било лесно, но днес положението е още по-зловещо, защото сме свободни политически, но пленени духовно. И не само! Г-н Василев твърди, че не националността е проблем, а е важно какви сме ментално, каква е мисловната ни свобода. Разочарован споделя наблюденията си за материалната потребност на българина. 

“Не отричам материалното. Но след него има по-високо равнище. Какво да направиш за нацията! Там вече не е една личност, там са много хора, които са свързани. Но… те вече дори не са и свързани.”

За да ни въведе по-ясно в идеите на втората си книга и нейната тематика “Втората вълна на прехода”, Илиян Василев връща лентата назад и заговаря за Първата вълна. За нея твърди, че има умишлени генетични недостатъци, които да не позволяват на соц-обществото и събитията от този период да излизат извън релсите на контрола.

 

Навлизайки в материята на “Quo Vadis Bulgaria 2018. Втората вълна на прехода” (заглавието на последната му книга) той говори за български глобален кръгозор, за критериите, на които България отговаря, за да бъде член на НАТО, ЕС и пр., но тя въпреки това остава несъвместима с тези съюзи. Този факт авторът отдава на простичко трърдение – българите не знаят как да търсят и защитават своите интереси, защото все още всеки гледа на първо място своите лични такива, но у никого все още не се е изградило колективното съзнание. 

“От 1885г. Съединението още не е приключило. Ние още не можем да взаимодействаме!”

Това даде кураж на, вече чулата достатъчно, за да бъде пристрастна, публика. В събралата се група хора започнаха да се чуват коментари, някои се превърнаха в дискусии между двама, а други дадоха тон за разговор на цялото множество. 

В една книга, събрала на пръв поглед най-черните заглавия от ежедневниците, авторът доказа, че може да се открие далеч повече, защото освен с опит, тази творба е писана с дълбоки проучвания, траяли години. Това не е поредния академичен труд, който е непосилен за четене. Това е книга за България днес и сега, книга с емоция, личен опит, любов и тъга към родното.

Още за Пловдив чете тази година може да намерите в рубриката ни Съвременно изкуство!

Вашият коментар