Инструментите сега са еднакви, идеите вече са важни, коментира Симо Лазаров относно електронната музика и българската сцена
Едно от местата в Пловдив, които съхраняват духа на най-древното – “Тракарт” – стана сцена за съвременна електронна музика, част от програмата на Пловдив чете 2018
За монографията “В света на електронната музика на Симо Лазаров” разказаха авторката д-р Росица Бечева и самият композитор проф. Лазаров. Няколко встъпителни изречения за труда си и главният “виновник” за написването му разказа д-р Бечева. Тя сподели наблюденията си над работата на Симо. Неговото творчество се отличава с изключително многообразие, идеите му се развиват през годините, той налага модерното и изгражда плеяда от музиканти.
Лазаров не се бои от разнообразието, дори обратно – приветства го и именно затова трудът му намира привърженици и в чужбина.
Няколко думи за своята музика каза и самия професор. Неговата съвместна работа с Росица разглежда музиката в България след 79-та година.
“В началото нещата не бяха лесни, не беше като днес да цъкаш с мишка на компютър и да комбинираш. Трябваха компетентности на академично ниво, за да се свири на инструмент и да се създава електронна музика.”
Работата със звука винаги увличала Лазаров, смяната на музикалните картини, различните звукови ситуации. Това довело до старта на работата му като тон инженер в БНР. В този период за радиото се закупува най-модерният за този период синтезатор, което нарежда България на 3-то място в Европа по технологии за създаване на навлизащата електронна музика. В света в този момент се прави опит този музикален жанр да се неглежира, да се определи като “дехуманизиран”, но за Лазаров и екип остава привлекателен и интересен.
За самото изследване на Росица споменава нещо много вълнуващо:
“Росица започна да анализира тракове, творби, пиеси, както искате го наречете. Аз не ги бях писал, както тя ги описваше и беше интересно сравнението на двете страни. Нейното описание обаче, въпреки всичко беше много точно. Изследването ѝ беше и е много сериозно. Едва ли някой композитор е мислил как комбинира тоновете и как ги подрежда. Но музиковедите виждат именно това.”
За Пловдив споменава, че е един от първите градове, в които започва да поставя представления пред публика. С усмивка разказва за свой фен от 1973, с който има снимка и още си спомня вълнението му при срещата им.
След представянето на книгата на д-р Бечева, последва изпълнение на живо. Така цялото преживяване остави у събралата се публика не носталгично усещане, а надежда и радост за бъдещето и настоящото развитие на електронната музика. Защо? Защото професорът и неговите колеги доказаха, че това, което се е случвало в ранните години на електронния жанр продължава да се развива и усъвършенства, да звучи все по-внушително и все така актуално.
Повече за програмата на Пловдив чете може да видитите в рубриката ни Съвременно изкуство!
За автора
