Земя на сенки на Елизабет Костова – картина на красивата, но и болезнена България

Един от акцентите на тазгодишното издание на литературния фестивал “Пловдив чете” е премиерата на последния роман на български език на американската писателка Елизабет Костова. Въпреки, че е една от най-успешните американски авторки, Елизабет Костова не къса връзката си с България и през 2007ма създава фондация за творческо писане. Светлозар Желев направи равносметка за тези 11 години от създаването на фондацията, а тя е – близо 15 книги от български автори излизат преведени на английски, в България идват близо 300 души писатели, издатели, редактор, преводачи и критици, които заедно обменят опит, идеи и вдъхновение.

Четенето на Елизабет Костова винаги е приятно – независимо дали в усамотението на интимния акт на четенето вкъщи или пред публика на глас. Добрата проза си личи по ритмиката на поезията в нея. А при Елизабет Костова това присъства неотменно.

Елизабет Костова популяризира нашата природа, красота, минало и изобщо България с цялата любов, която тя изпитва и към страната, и към хората в нея. Това си личи във всяка от нейната книги, независимо от тематиката – дали ще е историзма на “Историка” или психологията на “Крадци на лебеди” или в книга, изцяло посветена на България – “Земя на сенките.” – сподели модератора на срещата Светлозар Желев

Последният роман на български език се казва “Земя на сенки”. В него Елизабет Костова се опитва да покаже на читателите по цял свят България, която от една страна ѝ е близка, но и страна, която продължава да открива във всеки един момент, въпреки че нейното първо идване тук е през 1989 година. В “Земя на сенки” тя запознава читателите от цял свят с България, която тя обича – с красотата на Родопите, с малките селца, с хората, които живят тук. Но и с трудните моменти от нашето минало, които често ние самите отбягваме или не искаме да се връщаме към тях. Tази книга разкрива страшно много за хората тук и за страната.

Историята на случващото се минава през историята на България от втората половина на 20 век и е изключително интересна. История, към която самите ние често отказваме да се върнем и да погледнем в очите. История, разказана от привидно външен човек, но познаващ добре българите и българската история. Тук има толкова много неща за откриване, които дават красива, но и тъжна и болезнена картина на България.

Вашият коментар